по Галина Павлова

и следващия (ако съществува)
ушите хубавичко нека си отвори.
не съм му длъжна,
чу да му редувам
стари приказки
със нещо ново.
и нека, следващия
който дойде
през времето
в което
искам
тишина,
да знае, че
ще го накажа
със
хладната
си топлина.
да сатне
ясно, че не съм
виновна,
че мога в думите да
съществувам.
аз съм просто вечен огън
и хладна зима.
и молитви за приказки
вече не чувам!