още малко за дзен...
Продължавам да се вълнувам от темата за дзен... Преди да дойда да живея в София доста се бях развълнувала тъй да се каже. Беше период от живота ми, когато отчаяно се опитвах да намеря смисъл, ред и моята мисия в цялото това странно нещо светът. Толкова се бях объркала от хаоса наоколо, че дори за известно време бях решила, че онова, което може да те накара да загубиш съзнание, може да ти помогне да откриеш неща, които иначе не би забелязал и то тъкмо нещата, които ще доведат до отговори на всичките ми въпроси, а тогава аз имах много въпроси... В крайна сметка най-много ми помогнаха разговорите с психолог. Оказа ce, че преди да разбера хората, ще е най-добре да се запозная отблизо със себе си. А човек няма никаква представа какъв е всъщност, докато не започне да играе на домино с детето у себе си. Онова забравено и приспано дете, което дзен ми помогна да събудя. Дзен не ти вдъхва усещане за смисъл, напротив. Дзен не обяснява нещата. Важното е да се отпуснеш край някоя река и да й позволиш да те познава истински. Да я допуснеш ужасно близо, за да се почувстваш безкрайно гол и щастлив. Когато се усетиш така беззащитен, само тогава се научаваш да бъдеш по-силен. Поне с мен се случи нещо подобно. Да ви призная дзен е просто идея. Това можеше да бъде Кришна, Буда, някой друг бог с красиви истории от далечния изток или дори нещо, което ви се е мернало случайно в неделя следобед, докато сте размишлявали дали да си поръчате пица или за пореден път да вечеряте яйца. Дзен е предлог да останеш със себе си и да не се чувстваш сам или неуютно в тази компания. Дзен помага да гледаш на живота от един по-друг ъгъл. Дзен не е за всички и не е нужно. На някои това се струва глупаво и празно. Те може да са прави, а може и да не са. За мен това всъщност няма значение..
momo, твоята притча и възраженията на The Maker ме доведоха до извода, че будизмът (било дзен, било просто будизъм) импонират на т.нар. посмодерен човек, защото му помагат да види ред в хаоса :)
Аз лично предпочитам да си живея със съзнанието за това, че ако откриеш формулата на реда, няма за какво да живееш.
Но притчите показват нещата по друг начин, от друг ъгъл. Не бих отхвърлила такава възможност.
"Хаосът сигурно е привлекателен. Би могъл да се разгледа като предизвикателство или авантюра. Но хаосът не става за начин на живот."
С това въобще не съм съгласен.Ела да видиш моят начин на живот и моят живот.Общо взето всичко отива под знаменател Хаосът е висшият ред.
momo, струва ми се, хаосът по-скоро плаши хората. Затова те все се мъчат да "подредят" нещата, света. Щом IvanAngel - представител на може би най-подредената наука, казва, че хаосът е естественото състояние на нещата, значи е така :)
momo, и аз като оня римски сенатор, дето всичко свеждал до "Следователно, Картеген трябва да бъде разрушен", пак ще спомена Слотердейк. Нищо че философите не го броят много за техен си човек.
Та Слотердейк казва, че няма един общ свят. Всеки си има свой собствен. И си го подрежда така, както може. И влияе върху околните светове. И те върху неговия. Той оприличава тия "светове" на сапунени мехури. Много симпатична метафора. Почти като взета от будистка притча.
Да, бог Виншну лежи на дъното на океана и създава нови вселени - все едно са сапунени мехури... :)) Вдишва и издишва вселени, които влизат в него и се появяват отново. Много е красиво!
А иначе сте прави всички - ако на вас хаосът ви харесва и живеете приятно в него, докато аз предпочитам да се помещавам сред моя си ред, в това всъщност няма нищо лошо. Допада ми какво казва Слотердейк за световете.
Мила Момо, мен също много ме занимава въпросът за смисъла.По-рано си мислех, че няма (и не може да има) смисъл. Само си помисли каквопредставляваме ние: някаква зловредна плесен, която разрушава собствената сисреда. Кой ще вземе да се занимава с нас да ни създава смисъл? А и тоя, дето гое измислил живота (ако има такъв мислител) е с доста болно съзнание: погледнисамо как е реализиран принципа на доброто на нашата планета - убийството не епросто ежедневие, а едва ли не същност на живота. Някак злото е определящо.
Обаче сега ми се струва, че доброто не е предварителнозагубена кауза и хаосът не е определящ. Определено има борба между реда(доброто) и ентропията, и не виждам ентропията да побеждава.
На мен ми се струва, че ние не сме в състояние да намеримСмисъла. Не сме в състояние да опознаем Истината. Причините е, че нашите сетиваи разум са ограничени. Така както една чревна бактерия не може да разбере каквопредставлява светлината. Има ли бог? Ако има, как се казва? Това едва ли сасмислени въпроси. Според мен, ние трябва да намерим нашия собствен смисъл, нашатахармония със света, да извисим душата си – звучи доста тъпо, но ми се струва,че всеки трябва да го направи за себе си, ако има такава потребност.
е наред със себе си, всичко около него е наред. Ако в мислите на човек цари хаос и животът му е такъв.
Тони, да мислиш и да чувстваш е едно и също.
Е, добре, ти мислиш, че си напипал уравнението. Ами тогава или или сме минали вече в зоната, или от самото начало сме си били там? (За справка: лекциите на Андрей Райчев за "Сталкер").