относно психолозите
Една психоложка ми каза веднъж, че винаги ще съм сама. Тя обясни, че всъщност всички хора са повече или по-малко сами, но на такива като мен това правело особено голямо впечатление.. и ги боляло. И не говоря за онази самота, при която си сам физически. Говоря за онази, от която всеки ден искам да избягам, а така и не се научих да тичам по-бързо от чувствата.. Луда ли съм? Нормално ли е да бъдеш тъжен в 13,02h, когато навън дори грее слънце, въпреки зимата, а облаците са насядали около Витоша и слушат приказка? Нормално ли е да четеш пиеси за големи приятелства и да нямаш нито един едничък, с когото да се пързаляш на леда. Нормално ли е на 22 да си нещастен?
Имам такива надежди и мечти, такива прекрасни очаквания... А накрая като се огледам наоколо и съм празна. Затварям последната страница на поредната книга и усещам как нещо ми се изплъзва, отива си.. Искам да чета, за да забравя. Страх ме е от това, което се случва навън и с мен. Чуждо ми е и непонятно. Никога не съм разбирала защо... А нали уж се борех, нали уж се стремях към съвсем друго, а то...
Мисля си как разговорите с психолог не ме правят по-малко самотна, но поне за кратко ме карат да се чувствам по-добре. Излизам от стаята и всичко изглежда красиво, сякаш съм в театър. После вечерта, докато стоя сама вкъщи, пиесата свършва и нощта започва по старому... тихо и тъжно, както е било винаги.
Обаче най-тежки са следобедите.
Момо, ще бъдеш сама, докато отъждествяваш щастието с друг човек. Научи се да обичаш себе си, да цениш себе си. Да си силна и да можеш да живееш и сама. Само тогава другите ще започнат да те търсят и да искат да бъдат с теб, че дори и избор ще имаш.
Отъждествявайки своето щастие с друг човек е много, много натоварващо. Един мъж трудно ще изтърпи нещо такова. Мъжът има нужда да уважава жената до себе си, а не да вижа в очите и преданост и постоянен копнеж. Той не иска да знае, че за жената той е всичко на света. Той търси нещо, което да уважава в жената до себе си.
Научи се да не изискваш толкова много от човекът до себе си. Животът е прекрасен и когато си сама, само трябва да го усетиш.
Дори и да намериш идеалният мъж, пак ще си сама. Човек е обречен на самота. Никога не можеш да изразиш всичко, което мислиш пред този човек по начина, по който го мислиш. Хората често говорят на различни езици, пречупват всичко през своята си призма. Научи се да живееш с тази мисъл, ще ти бъде много, много по-леко и ще намериш време за по-красиви неща от това да се ровиш в своята душевност.
Можеш. Ако насочиш мислите и усилията си в друга посока. Например, ако бъдеш завладяна от някоя идея и вървиш след нея. Като да речем благотворителност.
Остави любовта да дойде при теб сама. Тя не бива да бъде цел. Ако стане такава, тя бързо се унищожава, защото за да има любов са нужни двама човека, а всеки си има лично пространство, свои интереси, свои идеи и разбирания за света, които трябва да се уважават.
Човек без другите не може, но колкото по-малко зависиш от определени хора, толкова по-добре за теб. Иначе това със самотата е наистина дълга тема.
Ама това, дето ти го е казала психоложката ... хммм. Как така ти винаги ще си сама, защото Такива-Като-Теб ги боляло повече?!? Виж ... нормално е човек понякога да се чувства сам. И това няма нищо общо с това, към кой Тип-Хора принадлежиш или към кой тип те е турила психоложката. Просто когато човек си изгуби средата, свикнал е с близки контакти с определени хора и ги няма, те му липсват, това е. И това може да продължи и по-дълго...
Моля те забрави го това, че теб по принцип винаги ще те боли повече от останалите. Това просто не е така, защото няма вродена болест "Болезнена Самотност". Въпросът не е доколко е нормално и общоприето да си тъжна следобед, защото явно е нормално, т.е. има си причини, щом на практика ти си тъжна този следобед.
И да ... другото е просто да се погрижиш за себе си. Онази подкрепа и сигурност, която очакваш да ти даде друг, в един момент да решиш да си я вземеш и сама. Това функционира най-добре като в един момент - а той неминуемо идва, просто трябва да го усетиш - ти писне да се измъчваш. Даже си мисля, че за да напишеш това, значи вече някак ти е писнало. Момо, вземи си това, което си е твое!
Благодаря ти, Веселин, много са хубави. :)
Всички сте много мили и Тери, и gargichka. Винаги се чувствам по-добре като си отворя bglog. :) А сутринта за капак на всичко нямах и нет, та явно ми дойде в повече..
Мила Момо, явно проблемът вече е отзвучал, обаче аз съм озадачена от това, което си запомнила от думите на тази психоложка. Чудя се какво може да е имала предвид. Може би е искала да каже нещо за типа на нервната ти система - нали имаше нещо меланхоличен, сангвиничен, флегматичен и холеричен. Може би да е искала да обясни пристъпите на тъга.
Със сигурност някои хора са тъжни по-често от други, без причина. Дали това се дължи на типа на нервната система, или на химията на организма, или на нещо друго? Като цяло мъжете имат по-рядко такъв проблем. Бях чела веднъж защо е така, и едно от обясненията беше, че мъжете действат, а жените се самовглъбяват и самоанализират. Препоръката определено е за някакво действие: да излезеш, да се видиш с някого, да ходиш по магазините на "зяй пазар", да посетиш изложба, фитнес, козметичка... Освен това ходенето на открито зарежда с някакви особени хормони заради слънчевата светлина, която въздейства на мозъка.
Съжалявам, не съм специалист, и затова се изразявам така дървено. Но мисля, че идеята е ясна.