относно въпросът за смисъла

Всичко написано по-долу го събуди в мене Shogun, за което съм й много благодарна. Бях забравила да размишлявам за подобни неща, грабната от ежедневието и с учудване регистрирах присъствието на депресивни нотки в тона на вечерите ми. Сега отново ще се отдам на това, което всъщност винаги ми е харесвало...

"На мен ми се струва, че ние не сме в състояние да намерим Смисъла. Не сме всъстояние да опознаем Истината. Причината е, че нашите сетива и разум са ограничени. Така както една чревна бактерия не може да разбере каквопредставлява светлината. Има ли бог? Ако има, как се казва? Това едва ли са смислени въпроси. Според мен, ние трябва да намерим нашия собственсмисъл, нашата хармония със света, да извисим душата си – звучи достатъпо, но ми се струва, че всеки трябва да го направи за себе си, ако има такава потребност."

Позволих си да цитирам този коментар на Shogun, защото тъкмо от там смятам да започна с това, което искам да напиша. Мила, ужасно си права за откриването на наш собствен смисъл. Наистина всеки човек е една вселена - един мъничък свят и няма как да разберем големия преди да разберем малкия. Никога няма да узнаем има ли бог, кой е той и какво е името му, ако не открием бога в нас. Дори не е нужно да се взираме кой знае колко, защото както се казваше в една книга, Бог е толкова голям, че ако действително той е целта ти, просто няма как да го пропуснеш :)

Реалността съществува такава, каквато е, защото хората такава са си я избрали. Защо птиците нямат нужда от лична карта? Дали е защото не мислят абстрактно? Аз не смятам така. Четох някъде за това как човекът погубва собствената си околна среда, след което сочи природните бедствия като доказателства за суровия подход на Бога или липсата на такъв. Много съм размишлява върху това и в крайна сметка моето лично обяснение е, че човекът се държи като малко дете, което в яда си проявява жестокост към най-милите си неща, даже към себе си. Да, човекът е едно озверяло малко дете - така мисля. Но именно когато се държи като такова, той е най-близко до истинската си същност. Хората са най-искрени в жестокостта си.

Да речем, че сте на 5, 6 или дори 7. Току-що са ви подарили движещо се роботче за Коледа. Вие сте щастливи, защото точно за това писахте на дядо Мраз. Единственото ви скромно желание, за което сте мечтали до скоро е бил този скъп момент, когато държите въпросното роботче в малките си ръчички. И сега очите ви греят от щастие, а татко ви показва как да командвате роботчето. Идилия! В следващоя миг обаче нещо отвътре започва да ви човърка - как се движи тази играчка, защо, кое я кара, какво има зад пластмасовата черупка... И понеже децата са достатъчно смели и никога не са се притеснявали да разглобят нещо, само за да видят как работи, след минути роботчето е разкостено.. Но на вас, понеже сте още дете, пак не ви е станало ясно как точно се е създавало движението, за какво са батериите и т.н..  Опитвате се да избягате от този момент на слабост, когато се пулите глупаво на отделните части и трескаво започва една борба за привеждане на играчката в първоначалния й вид с цел по-нататъшни забавления. Но нали сте дете и това не ви се отдава. :( Жалко. Дори не си правите труда да опитвате отново, защото на тази възраст децата бързо се отегчават и не могат да държат дълго вниманието си върху едно единствено нещо. Та, вие хващате роботчето запращате го в стената, ритате го с малкото си краче и отивате при мама да й кажете колко я обичате, а тя от своя страна ще ви прегърне и целуне, защото сте нейното ангелче..

Едно малко и жестоко дяволче сте вие и ще продължите да растете като такова. Ще ви учат, че силните мъже не плачат и вие ще потискате чувствата си, дори когато сте особено тъжни. Това ще ви яде от вътре и ще ви озлобява. Ще озвереете без даже да подозирате от къде идва всичкия този гняв. Ще решавате проблемите, както се справихте с роботчето. Ще ходите на училище и там ще ви научат как се смята лице на правоъгълник, колко е разстоянието до слънцето и каква е скоростта на светлината. Но никой няма да ви научи как да се справяте с онези чувства, които се събуждат  у вас при вида на звездно небе, никой няма да ви научите да виждате в сапунените мехури малки вселени... И понеже тези и други такива неща, ще ви объркват, вие ще им обърнете гръб и ще започнете да мечтаете за щастливо семейство, здрав дом, кариера. Ще постигнете много, а ще си останете празни. Една голяма дупка ще зее сред хаоса и никога няма да се почувствате комфортно, докато не намерите начин да я запълните. Не е задължително това стане чрез дзен, макар че помага.

Смисълът като цяло е строго индивидуален. За някои отговорът е 42, за други друго. Тук няма как да се сбърка. То просто не е част от плана. Ако ви се иска да ме попитате чий план, прочетете това отново. Ако ви струва прекалено скучно занимание, прави сте, откажете се. И извинявайте за изгубеното време :)