"ония" пари...
• Както всеки път и тази година - Трети март мина и знаех, че пак някой ще пише за "ония" пари.
Затова и аз пак ще припомня!
Става въпрос за 21 236 500 млн. рубли и 87 копейки.
Пресметнати по някакъв курс като 32 тона злато, тези пари често се дават като пример колко е трябвало да платим на Имперска Русия за свободата си.
Каква е истината?
На първо място тези пари НЕ са стойността на загиналите, осакатените, ранените, изчезналите безследно, нито в тях се съдържа стойността на амунициите, оръжията... въобще мобилизационното усилие, което Русия полага.
Не!
Това са пари, които Императорът Александър II, пресмята, че младата държава дължи като заплати на 50 000 руски чиновника и войска, ангажирани по един или друг начин с изграждането на ДЪРЖАВА там, където е имало по един даскал само (но не навсякъде и не задължително)
За заплати и разбира се за материални активи, защото един печат, един тефтер да си купиш, той струва пари, нали?!
В продължение на половин година тези руски кадри начело първо с княз Черказки, а после Дондуков-Корсаков създават новата България!
Не търсете сензация в смяната, просто княз Черказки умира на 03.03.1978 по време на подписването на договора.
Защо го споменавам изобщо ли?
Ами защото от ПЪРВИЯ ден на войната княз Черказки е назначен за управител на новоосвободените земи, за да ГРАДИ държава!
И така, сега разбирате за какви пари става въпрос.
Но да видим как ги плащаме.
На първо място трябва да кажа, че в началото НЕ плащаме НИЩО!
Държавата ни е харизана направо!
Император Александър II деликатно мълчи за парите.
И мълчи, и мълчи, и мълчи.
Така си и умира (убиват го) - мълчейки!
Император Александър III, напомня.
Пита, настоява.
То са кандърми, обещания, разсрочки...
Срамно, но плащаме по-малко от половината на половината, като никой не ни слага и дори копейка лихва!
Не плащаме на Русия почти нищо, обаче нямаме нищо против тя да плати вместо нас ако може.
Когато през 1908 година обявяваме своята независимост от ОИ, тя поставя на масата претенцията си за 125 милиона златни франка!
Чудовищно голяма сума, която няма как да платим.
Плаща я Русия, като се отказва от дължимите и 80 милиона златни франка, които империята и дължи.
Понеже обичаме да смятаме в злато, тогава стойността на 80-те милиона франка е 674 ТОНА ЗЛАТО!
А какво става с дълга ни към Русия, задето ни направиха държава ли?!
Както вече казах, никога не го изплащаме дори наполовина.
След ПСВ и последвалите промени в Русия, то тя се отказва от тия пари.
Ние пък благородно държим да се броят за дадени, като поемаме грижата за белогвардейци избягали от революцията тук.
Толкова за парите!
Пиша това НЕ от любов към Русия, а от любов към истината!
Русия си има други големи престъпления към нас, но пари НЕ е грабила, а обратното, давала е!
Това, което е грабила, е история, и е отделна тема!
А вие, драги, сетете се за Аристотел и постулатът му, че роб е само този, който принадлежи другиму, той затова - защото е роб по душа, ЗАТОВА принадлежи другиму!
И най-голяма омраза робът дефинитивно изпитва към тези, които са свободни, а не към този, който му е сложил ярема!
Той - робът, чудесно си се представя като господар..., трудно му е да си представи свят БЕЗ господари!
Разбирате ли?!
Христо Христов
Затова и аз пак ще припомня!
Става въпрос за 21 236 500 млн. рубли и 87 копейки.
Пресметнати по някакъв курс като 32 тона злато, тези пари често се дават като пример колко е трябвало да платим на Имперска Русия за свободата си.
Каква е истината?
На първо място тези пари НЕ са стойността на загиналите, осакатените, ранените, изчезналите безследно, нито в тях се съдържа стойността на амунициите, оръжията... въобще мобилизационното усилие, което Русия полага.
Не!
Това са пари, които Императорът Александър II, пресмята, че младата държава дължи като заплати на 50 000 руски чиновника и войска, ангажирани по един или друг начин с изграждането на ДЪРЖАВА там, където е имало по един даскал само (но не навсякъде и не задължително)
За заплати и разбира се за материални активи, защото един печат, един тефтер да си купиш, той струва пари, нали?!
В продължение на половин година тези руски кадри начело първо с княз Черказки, а после Дондуков-Корсаков създават новата България!
Не търсете сензация в смяната, просто княз Черказки умира на 03.03.1978 по време на подписването на договора.
Защо го споменавам изобщо ли?
Ами защото от ПЪРВИЯ ден на войната княз Черказки е назначен за управител на новоосвободените земи, за да ГРАДИ държава!
И така, сега разбирате за какви пари става въпрос.
Но да видим как ги плащаме.
На първо място трябва да кажа, че в началото НЕ плащаме НИЩО!
Държавата ни е харизана направо!
Император Александър II деликатно мълчи за парите.
И мълчи, и мълчи, и мълчи.
Така си и умира (убиват го) - мълчейки!
Император Александър III, напомня.
Пита, настоява.
То са кандърми, обещания, разсрочки...
Срамно, но плащаме по-малко от половината на половината, като никой не ни слага и дори копейка лихва!
Не плащаме на Русия почти нищо, обаче нямаме нищо против тя да плати вместо нас ако може.
Когато през 1908 година обявяваме своята независимост от ОИ, тя поставя на масата претенцията си за 125 милиона златни франка!
Чудовищно голяма сума, която няма как да платим.
Плаща я Русия, като се отказва от дължимите и 80 милиона златни франка, които империята и дължи.
Понеже обичаме да смятаме в злато, тогава стойността на 80-те милиона франка е 674 ТОНА ЗЛАТО!
А какво става с дълга ни към Русия, задето ни направиха държава ли?!
Както вече казах, никога не го изплащаме дори наполовина.
След ПСВ и последвалите промени в Русия, то тя се отказва от тия пари.
Ние пък благородно държим да се броят за дадени, като поемаме грижата за белогвардейци избягали от революцията тук.
Толкова за парите!
Пиша това НЕ от любов към Русия, а от любов към истината!
Русия си има други големи престъпления към нас, но пари НЕ е грабила, а обратното, давала е!
Това, което е грабила, е история, и е отделна тема!
А вие, драги, сетете се за Аристотел и постулатът му, че роб е само този, който принадлежи другиму, той затова - защото е роб по душа, ЗАТОВА принадлежи другиму!
И най-голяма омраза робът дефинитивно изпитва към тези, които са свободни, а не към този, който му е сложил ярема!
Той - робът, чудесно си се представя като господар..., трудно му е да си представи свят БЕЗ господари!
Разбирате ли?!
Христо Христов
Коментари