объркване
Знаете ли ги ония, дето все се колебаят. Чудят се за какво става въпрос... Задават си непрекъснато въпроси, и не намират отговор. Или намират - различен всеки ден. И повече от един.
Четат от онези книги, дето нямат ясно определен смисъл. А нещо, смътно, неопределено, усещане или просто асоциация, която навява на друга и друга... Гледат от онези, мръдналите филми дето нямат ясна нишка на развитие... Напомнящи им техния живот.
Сприятеляват се с други подобни индивиди, разменят инфрмация.
Объркват се още повече, но са доволни от това, че са размишлявали над някой филосовски въпрос... Мислят си, че (защо пък не...) са се доближили до истината с една билионна от сантиметъра. А на другият ден решават, че всъщност са се отдалечили, и така си осцилират, ден след ден.
Съмняват се във всичко, дори и в тия, дето изглежда са намерили някаква стабилна опора в живота си. Възхищават се на (но и леко съжаляват, ама тайно) религиозните, а те си знаят, че не могат да са такива. Може и да допуснат съществуването на нещо, но толкова.
Точно това е правилната дума за тях, и това което те правят - допускат. Допускат това, приемат онова, но в същото време приемат и допускат и отрицанието му, и отрицанието на отрицанието.
Вкарват объркване в главите на здравомислещите. Добре, че не е за дълго. Защото здавомислещите пък не се оставят толкова лесно.
Те си имат по-други неща да си запълват времето. Или са си намерили отговор на по-горните въпроси, или са ги зарязали - и по-добре за тях.
Добре, че не всички са от ония, колебливите. Или пък всеки е, ама само понякога? Или това е фаза , която продължава, докато си запълниш времето с нещо по-съществено?
Или....
Четат от онези книги, дето нямат ясно определен смисъл. А нещо, смътно, неопределено, усещане или просто асоциация, която навява на друга и друга... Гледат от онези, мръдналите филми дето нямат ясна нишка на развитие... Напомнящи им техния живот.
Сприятеляват се с други подобни индивиди, разменят инфрмация.
Объркват се още повече, но са доволни от това, че са размишлявали над някой филосовски въпрос... Мислят си, че (защо пък не...) са се доближили до истината с една билионна от сантиметъра. А на другият ден решават, че всъщност са се отдалечили, и така си осцилират, ден след ден.
Съмняват се във всичко, дори и в тия, дето изглежда са намерили някаква стабилна опора в живота си. Възхищават се на (но и леко съжаляват, ама тайно) религиозните, а те си знаят, че не могат да са такива. Може и да допуснат съществуването на нещо, но толкова.
Точно това е правилната дума за тях, и това което те правят - допускат. Допускат това, приемат онова, но в същото време приемат и допускат и отрицанието му, и отрицанието на отрицанието.
Вкарват объркване в главите на здравомислещите. Добре, че не е за дълго. Защото здавомислещите пък не се оставят толкова лесно.
Те си имат по-други неща да си запълват времето. Или са си намерили отговор на по-горните въпроси, или са ги зарязали - и по-добре за тях.
Добре, че не всички са от ония, колебливите. Или пък всеки е, ама само понякога? Или това е фаза , която продължава, докато си запълниш времето с нещо по-съществено?
Или....
Но пък вярвам в хармонията и равновесието. Защото нито прекаленото оплитане в мисли е добре, нито липсата на въпроси за размисъл.
Вярвам също в това, че животът на хората преминава през различни фази, през които едното или другото може да доминира.
И аз съм за хармонията и равновесието, но трудно се постигат...
Днес един приятел каза, че иска да пътува един месец с влак, без да мисли за нищо :)) - ей това ще е блаженство, си помислих аз.
Макар че това е още по-невъзможно отколкото да се намери нещо, което безусловно да бъде прието... от ония, колебливите.