объркани мисли
Объркана съм. Повече от вчера и по-малко от утре. Някой можеше учтиво да ме предупреди, че ще е трудно.. Или направо да ми открие истината, да ми заяви ясно и категорично, че не мога да съм щастлива. Никога. Поне не за дълго.
На празнотата явно й харесва да живее в мен. В началото се заблуждавах, че е на квартира, но наскоро установих, че се е нанесла за постоянно. Сигурно вече знае и как да си облицова стаята.
Нали ми казваха, че съм дете, по детски вярвах, че един ден няма да съм сама. Един ден някой ще дойде и ще изгони самотата. Ще я изрита и ще й хлопне вратата под носа. А можеше и тя сама да си тръгне. Защото моят някой свири на пиано например, или миризмата на марихуана се е настанила трайно около него, или е Върховната Божествена Личност, или забравя нощем да си угаси радиото... Но празнотата е нагла и невъзможна. Или вероятно аз адски й харесвам, защото все ме бие на домино. май трябва да започна да тренирам.
Опитах да чета разни книги - току-виж взема, че разбера себе си.. Обърках се още повече. А хаосът определено не става за начин на живот.
Още по темата
Болеше, защото си нямах нищичко, за което с усмивка да кажа, че ме е грижа. И някой да ми завиди за това малко щастие... Сега боли, защото си имам няколко такива неща. Аз съм прекалено недостатъчна за всичките. Ама то някой отдавна беше заявил нещо умно за дините и мишниците.. Обаче аз на такива съмнителни изказвания нали не се доверявам. И нали съм индивидуалистка... Ето ме сега! По-объркана от всякога. Целият свят е сложен. Пък аз съм мързелива и мразя да ми е трудно...
Искам решението да дойде от само себе си. Бягането от проблема ми е нещо като любим спорт. Крия се от това, което ме тревожи и чакам. Аз постоянно чакам. Чакам нещо да се случи. Чакам да спре дъждът. Чакам да ми стане весело. Чакам да дойде утрото. После чакам автобуса...
И боли. Въпреки, че се правя, че не го усещам. Чувствам се глупаво и некадърно. За нищо ли не ставам?
На практика дори не зная как се садят маргаритки... Иначе бих си отглеждала хиляди в саксии на прозореца. И може слънчицето да идва по-често на гости. Аз ще му правя чай и ще го чакам. После ще започна на свой ред да го посещавам. Още първият път ще изгоря. И защо? Понеже ще поискам да го прегърна. Понеже ще повярвам, че ми е другарче. Абе то май няма истински приятели... Всичко е лъжа и лицемерие. Шекспир му викаше театър, ама си е просто фалш. И аз сега лъжа, к'во си мислиш... Изобщо не боли, защото свикнах с болката. Без нея ще умра... И нищо, че съм мъртва. Просто няма да казваме на никого. Искаш ли това да е нашава тайна?
сменете радио-честотата;) това, че не е лесно е ясно, но защо не пробваш да го улесниш. примерно, обикновени прости действия, саденето на маргаритки не е лоша идея, пробвай!
" сложи си черни очила/ и съвестта си ще запазиш..."
Срещала съм изключителни хора в нета. И ми е било приятно да общувам с тях, да мисля за тях, да се опитвам всеки път да ги очаровам и после да се усмихвам, докато чета отговорите им. И съм чувствала тези хора близки по някакъв си мой начин. Но в един момент (а този момент винаги идва) или сме се изчерпвали, или единият се е почувствал отегчен, или не е имал време, грабнат от житейските си грижи, или е срещнал някой, макар и не толкова специален, но поне достатъчно реален, за да го заинтригува повече... Разбира се, случвало ми се е понякога да се срещам с тези хора. Някои оставиха доста трайна следа в съзнанието ми. Още спя с една малка жълта мечка.. но да не изпадаме в сантименталности. Макар че като се замисля сега всичките връзки, които съм имала в живота си (а те не са много) са били с хора, с които съм се запознала чрез трите w... Може би вече съвсем сте се убедили колко съм откачена. Дори забравих защо пиша всичко това. Вероятно е време да си лягам. Ще сънувам тиха музика, оскъдна светлина, монитор и ръце бягащи по клавиатурата... чаша джин с лимон, много лимон и един прозорец звезди...съвсем се отнесох.
Лека нощ