Може би трябва да започна с това колко изморява физическата работа съчетана с огромно психическо натоварване ,затова и не се учудвам че с удоволствие въпреки умората приех поканата на колегата ми да се поразтъпчем."Просто малко кросче" беше казал той.В последствие щях да разбера че от ненормален до абсолютно луд няма голяма разлика,същата както от пистолета и бронежилетката до бягането през някакви полета извън града късно вечер...

  Паркираме колата в края на западната част на града на един паркинг  и препасвайки жилетката с патлака ми се обяснява че  ще ми се разкрие неговия малък маршрут за загрявка.Единсвеното което направих е да смутолевя че ще съм зад него плътно.Хубаво беше да установя колко важно е да си вдигам високо краката докато тъпча едро разкопаната нива.Дотук нищо интересно само един човек с прожектор дето осветява две откачалки .Колегата ускорява темпото точно когато излизаме на черен път по нагорнище,колко хубаво е че луната осветява наоколо,а пътят плавно води към една горичка ,нивята постепенно свършват и на тяхно място се настаняват високите треви.Някаде лае куче което вероятно ни е надушило,а аз вече мисля за връщане,може би защото гората за мен е идеална спирка за обръщане... но уви!Продължаваме между дърветата като едвам различавам тъмната му постепенно отдалечаваща  се фигура пред мен.Постепенно излизаме от гората а пътят плавно се спуска и се разклонява,където вече окончателно загубвам дирите на моя водач.Досущ като хитър индианец предполагам че е тръгнал нагоре по хълма досещайки се че  мъчението за моите крака тепърва предстои и досетливоста ми е възнаградена с вик: " Беееец! Темпо един пехотинец не се отказва!" Трябваше да се досетя! Кубинките ,оръжието, пистолета всичко се нарежда!Една черна фигура седи на хълма и маха от високо...Няколко минути по късно бягаме по една тръба, а близло до мен ромоли поточе проблясквайки от лунни отблясъци.то не завежда до езеро при което с изумление откривам че единственото езеро в този раион е доста далеч от града...Въпреки всичко пощада за пехотинеца няма, продължава нашето "кросче"стигайки до едно село където има много кучета.Всичко се разминава без инциденти само една баба се показа от прозореца.Всякакви мисли черни ми минават докато не минават отвъд границата на умората намирайки собственото си темпо.Изпаднах в добре познатото си настроение без полюси като при двубой и медитация.Всичко остана без значение.Последствията дойдоха след като се прибрах вкъщи.Не можах да стана за работа сутринта,схаванаха ми се краката.