[няма име]

Изненадах се когато видях колко постове и коментари са се навъдили тая сутрин по повод на моя постинг.... Когато ги прочетох се разплаках...

Знаете ли какво значи светът ви да се разпадне? Аз знам... И цял живот се боря с това. От тази борба спечелих доста, но и доста кофти неща повлякох със себе си и още не мога да се отърва от тях. Може би никога няма да успея да се отърва...

Независимо дали ви харесва или не аз съм много чувствителен човек. Опитвам се да запазвам самообладание, да бъда по-безцеремонна, да не нервнича и да не изпадам в истерии... Но не се получава. Само изглеждам смешна в очите на другите, дори понякога злобна и груба...

Вече веднъж загубих семейството си. Онова дето никой не си го избира. После си избрах, намерих си друго семейство... Последната половин година гледам как то се разпада. Виждам как хората, които обичам се карат, заплашват, нагрубяват... И сърцето ме боли... Не се месех. От една страна не исках да заемам позиция, от друга страна аз бях обикновено на някакво съвсем различно от мненията на другите и знаех, че ако кажа нещо ще бъда изядена с парцалите...

Добре знам, че бягството не е изход... Публикацията ми не беше сбогуване, а споделяне...
Не съм се отказала от БгЛог, но това не означава, че няма да критикувам, когато виждам проблеми... Дълго време не пишех по чисто технически проблеми, а в редките случаи когато имах възможност да влизам и да пиша виждах само разруха... и сърцето ми се свиваше...

Още плача... съжалявам... искам си семейството обратно... никого не ревнувам и никого не мразя...