нещотърсачите

Наскоро четох една статия във Капитал, която ме накара доста да се замисля. Е разбира се и доста ме развълнува, и разбълника мозъка ми, така че сега искам да питам:

Какво търсим цял живот?

Ходим си по улицата, усмихваме се, изведнъж една витрина ни грабва с няколко малки, но красиви неща. Дали именно това е заради което живеем? Красивите неща? Пристрастяваме ли се към тях и дали това само по себе си е достатъчно?

Не знам отговорите на тези въпроси, не мисля, че си струва да се замислим над тях.

Винаги съм се чудил на колекционерите - ходят, търсят нещо определено и май целият им живот минава във попълване на тяхната Колекция. Колекция - с голяма буква, защото за тях това до голяма степен осмисля живота им. И все пак, колко много неща губят тези хора, погълнати от следването на една цел.

За мен лично не търсенето ми доставя удоволствие, а постигам удовлетворение най-вече от процеса на намиране. Защото във всеки момент, нещо околко нас се случва и във всяка дреболия можеш да преоткриеш капка от онази сила, която ни дава сили за живот. Да! Аз живея за да намирам. Не, не обичам да търся и знаете ли защо? Ами много просто - не ви ли се е случвало да търсите нещо цял живот изведнъж без да очаквате да го намерите. Е, първоначалната радост минава, или пък то се оказва не такова, както сте си го представяли и следва скука, разочарования .. избщо струвало ли си е цялото това търсене на нещо конкретно, след като около вас разбирате е имало толкова много възможности, които сте пропуснали именно защото сте следвали вашият устрем да Го намерите.

Още по темата

ПРАКТИЧЕСКА РАБОТА С ПЕТТЕ НАЙ-НЕОБХОДИМИ ДОБРОДЕТЕЛИ BgLOG.net · 03.09.2009 · dobrodeteli (тема с продължение)Силата на добродетелите се крие в тяхната нравственост. Те учат на нравственост и създават най-стабилната морална опора за живота. В това отношение всеки човек, който иска да постигне благоразумен живот трябва да познава истинското слово, с което ра… Гласът на покоя Образование · 25.08.2011 · arebemagare Повечето хора прекарват целия си живот затворени в клетката на собствените си мисли. Те никога не се измъкват от тясната, умотворна, персонализирана… FAQ BgLOG.net · 19.04.2011 · ElaGeorgieva1 Тези въпроси ги прочетох наскоро и ги споделям с вас. Отговорите изглеждат (измамно) лесни :). Още размишлявам върху въпрос #6. Написаните по-долу въпроси не ще бъдат нещо ново за никой от вас, защото отговорите им са просто 50 общочовешки истини, от тези най-съкровени…

Какво обаче си струва да бъде намерено? - Случки, хора, предмети, малки радости; и всичко това остава различни късчета спомени във вашето съзнание. И спомняйки си ги описвате мислено маршрута на вашият живот. И колкото по-дълъг е този маршрут толкова по-пълноценно сте живяли.

Понякога остават спомени навяващи тъга и меланхолия - случки, преживявания, преломи и шеги на съдбата. Тези следи трудно изчезват, но все пак, замислете се, не са ли и те нещо, което е трябвало да изживеете? Не, и на мен не ми харесва да изпитвам тъга, но просто как иначе ще познаете пъстротата на живота?

И все пак, това което най-много си заслужава да намирате са хората. Приятели, приятелки.. хора,  с които можете да се срещнете случайно - да им помогнете или те на вас,  да пофлиртувате...

Интересно нали - как понякога страстта към търсене, към намиране се превръща в една  друга страст. Страст, която ви разтреперва, поглед, усмивка, прегръдка... Изгаряш от любопитство, искаш да знаеш всяка история, да се порадваш на всеки детайл, да изживееш всеки момент.

Помните ли онзи момент, когато сте вдигнали поглед към звездите и оставате без дихание, двамата, ти и тя, и в този момент се научавате не само да гледате но и да виждате, да се разбирате без да говорите, и само двете ви стиснати ръце ви изпълват с такава топлина, че тя ви изгаря отвътре оставяйки диря, която дори и огънят да стихне, ще остане, като един тих, мил и скъп спомен.