не знам
Объркана съм. Мразя се. Не мога да се понасям такава и изобщо. Току-що се скарах с човека, когато ужасно обичам. Крещях му. Просто, защото и той ме обича, а това ме обърква. Сега искам да плача. Да тичам, докато се изморя. Да съборя всичко. Да се гневя... на себе си и на някой, който не е той. На него това му стига за днес. Сега мрази ли ме? Сега какво си мисли? Още ли ме обича? Защо ли? Какво намира в човек като мен?! Аз съм една такава....
Не го заслужавам. Много е голямо за мен това. Прекалено е хубаво. Обърква ме. Обичам го. Още не го е чул от мен... Аз съм дете. Няма да порастна. Не мога. Би ми се искало..
Държа се отвратително. Като дете, което чупи най-хубава си играчка за Коледа и то играчката, за която винаги е мечтало. А после събаря това щастие... Толкова дълго ми беше самотно и тъжно, че явно съм забравила какво е да те обичат. Как се живее, когато някой те обича. Защо ме обича? Аз.. аз бях свикнала с тъгата си, с дългите скучни вечери, с монотонността, с глупавото си ежедневие. Сега никак не ми е лесно. Всичко е толкова вълнуващо, хубаво.. Не е честно. Обърквам се.
Ще му писне от мен. Може би тази вечер прекалих. И вече няма да ме търпи такава. Ето, край. Няма го. Това ли исках? НЕ!
Ужасна съм. Не може да садиш цветя, а после да минеш с косачката. Защо хората не умеят да преглъщат прекрасните неща, които им се случват? Аз поне не се научих.. Не знам... Боли. Много боли сега.
Вече не искам да бутам нищо, нито да викам или да се гневя. Имам желание само за един плюшен мечо, който да прегръщам, докато стоя сама свита на леглото и е тихо.. и тъжно.. и мисля... защо....
...защото и с мен е така понякога. наранявам го, за да докажа нещо на себе си, за да бъда силна пред себе си , да не съм слаба, защото страхът е слабост. а любовта ни прави слаби когато й го позволим... в очите му виждам отразена моята болка, дори по-силно. и се чудя как го понася. и се питам как може да продължава да ме обича все по-силно и по-силно. веднъж го попитах...
...просто сви рамене.
не избираме любовта , но избираме щастието. то не трябва да плаши. ако вярваш в него, ще бъде твое и ИСТИНСКО.
не знам дали разбра нещо от всичко това, но имах нужда да ти кажа, че разбирам... наистина те разбирам....
---------------------------------
...cause I'm damned ...
И аз се почувствах така снощи - говорихме си по телефона, бях малко сдухана и изнервена, без да искам му предадох лошото настроение и на него. Държахме си много гаден тон. После ме стегна гърлото, разтрепери ми се гласчето и казах: "По-добре да затваряме..." Той ме попита: "Искаш ли да затворим?" И аз глупаво казах: "Да". А НЕ го исках! Последва едно ужасно и студено "Чао". След това ревах половин час :'( Той ми писа, че отива да се поразходи и да изпуши една цигара. Отговорих на sms-а и решихме пак да се чуем. За щастие всичко се оправи! И двамата стигнахме до заключението, че болката е голяма и всеки го е страх да не изгуби другия. Страхът ни е по-голям от любовта. А не трябва да е така!
Понякога се дразня на себе си. Чаках 2 години тази любов, а сега щях за секунди да разваля всичко! А то е прекрасно! Чувствам се много добре. Обичам го. Има разбирателство и хармония между нас. Не искам никога повече да се случва това. И на вас не искам да се случва!
И аз така!
Понякога сме големи патки.
Нашата среща е утре и е по повод 4 месеца :)
Всичко ще е перфектно. Не се притеснявай повече.
Поздрави с Morcheeba - Love Is Rare ;)