най-накрая...

Въртяха ми се из главата едни вкиснати мисли и аха да ги излея, ама ... явно не съм вкиснат чак толкова. Пък и се раззвъняха едни телефони тука, не е работа. И започна да ми минава. Докато нямах Нет доста неща са се изписали тук и докато ги четях ми мина съвсем. Ей на, ухилил съм се даже :) Арагорн, 10х за приказката, оная за Джуклата, така де, Джокондата ;) Абе живота си е готин в крайна сметка. Вчера изпуснах суперколица за няма и два часа, видях най-хубавото дупе в историята и с мъка на сърце си дадох сметка, че безвъзвратно съм се повредил, щом отказах да се усмихна мило на девойчето, само защото си тананикаше някаква чалгачджийска дивотия. За капак на всичко, майка ми се появи изневиделица, докато аз блаженно си плесках гипсокартоните, уповавайки се на мисълта, че си е там някъде из Сицилия. Така де, нищо лошо няма да кажа за нея, да не забравяме, че все пак ми е майка. И аз много си я обичам. Особено от няколко хиляди километра. Е, това си е домашна история, и не виждам защо ви занимавам с нея, но пък блога си е мой, нали? :) Сега разбрах, че всъщност не е никак лошо човек да е ангажиран по цял ден и да се прибира мнооого изморен. В противен случай десет дни могат да се окажат доста дълъг период от време :) хайде мили мои, пийте по едно за именниците, да са живи и здрави, и аз отивам да сторя същото, преди да съм изпростял окончателно. P.S. Чудя се, как ще се познаем на гарата в Пловдив, но това ще го мисля утре на свежа глава ... надявам се :)