местене, кутии и начало

Пак съм се опаковала, този път малко по-успешно, половината неща са в специални опаковъчни кутии, бели, лъскави с метални ъгълчета - красота.
Местене, за кой ли път и преход, за кой ли път. Надявам се към по-добро (за кой ли... добре де...).
Хубавото на кутиите е, че не заемат много място, а и нещата вътре най-много да се разбъркат малко, но поне не се губят и мачкат, както обикновено.
Първоаприлска новина - местенето се отлага с един месец.
Е, преходът е малко дълъг - цял месец на гости.
Един месец - вече три седмици. Колко неща исках да се случат тези три седмици, ама не. Случват се други.
Не съм в идеално боядисаната бяла квартира, на която не ми разрешават да променя съвършения неутрален цвят. А съм в стаята на някой друг за цял месец. И в живота на някой друг. Не мога да поканя никого в квартирата на този другия. Нали самата аз съм на гости. Не става. А  времето лети. Сигурно никога и няма да стане - и по-добре.
Новото начало увисна във въздуха. Свързвах го с новата квартира, както винаги - и сега пак тъпчене на едно място. Или левитация - тъпчене над едно място. Можеш ли да чакаш новото начало? Внимание: новото начало ще започне на 1ви май! Смешно. Май ще трябва да го търся другаде.
Кутиите стоят една върху друга и могат да се използват и след местенето за складиране на разни предмети и неща. Освен това са бели - в тон с бъдещите ми стени (ще намеря начин да опетня и оцветя мястото - несъмнено!!). В кутиите е животът ми. Опакован. На изчакване. Всеки ден разравям и взимам по нещо, което ми пасва, или си мисля че пасва. Не мога да го върна обратно, не. Или поне не да го наредя по същия начин. Заради това изчакване не си взимам и нищо ново, което да си струва да сложа в проклетите кутии. То пък има ли място... Така са натъпкани - ще ми трябват нови...
Временно събирам виртуални неща. За черни дни.