мат в пет хода

Добре де. Прибрах се от бачкане с час и нещо закъснение. Случва се по някога. Посягам да включа компа и ... айдееее, няма комп. Захранването на въглища, дъното на компот, няколко горещи молитви да е оцелял харда и ... толкова. Пуша цигара, втора, трета, тегля една майна на всичко и слизам в заличката да се оплача публично от гореописаната несправедливост. И се започва. Тръгнали едни продължения на любимия ми Коук, не е истина. Поглеждам авторите, и решавам да си го оставя за десерт. В инбокса ме чакат три мейла. Отварям първия и депресията някак ми поотминава. Пиша отговор - объркан и вероятно не особено смислен, както винаги, макар и да съм сигурен, че получателя ще разбере всичко, дори и това дето не съм го писал и ще се усмихне. Втори мейл. Някой, който ми е много близък ми съобщава с две изречения нещо невероятно готино "намерих човек, на когото мога да разчитам". Зарадвах се и вече бях готов да простя на света за изгорялото си дъно и едно-две други по-сериозни провинения, отварям третия мейл. И ... Вижте, и аз съм човек. Колкото и да се правя на велик по някога ;) И когато стресовото натоварване премине определена граница, просто ми изключват защитите. Всичките. Забравих, че бях тругнал да се оплаквам. Едва успях да вникна в новите глави на "Коук" - не се сърдете момичета, харесаха ми дори и в това състояние. Единствената разумна мисъл, която успявам да докопам от хаоса в главата ми, ми се подхилква гнусничко "нямаш никакъв шанс да умреш от скука, пич". Нямам. Отивам да се разблокирам, ако успея, току виж съм написал нещо по-смислено ... :) А, да.. споменах ли, че ми се разкапа компа? :) :) :)