кратка разходка преди лека нощ..

седя си днес на работа (абе звучи гадно) затова ще кажа че съм работил.. даже работих наистина.. anyway.. та нещо съм гладен и се сещам, че адриана предлагаше да готви (е за това трябва да се внимава какво се говори, понеже никога не се знае, кой ще те приеме на сериозно) и си викам -- абе да взема да и отида на гости.. и речено сторено -- питам я в скипето -- абе така и така "важи ли?" и тя "да" и почва .. .. ще продължа след вечерята .. почва да ми обяснява как се стигало до тях с автобус.. а кой ще го ползва този автобус?!? я в бгмапс и гледай как се стига пеша.. бе път има.. пише 26-7 км.. не е като да не мога да ги мина.. но адриана настоява да съм хванел автобус и с него.. та накрая да не ме пита повече и казвам "да бе с автобуса ще съм.. ще ти се обадя като стигна" -- ама не съм си и помислял да го хващам.. и си правя елемнтарна сметка.. 26 км.. по 8 в час.. иде реч за три часа и нещо.. ако сега (т.е. тогава) е 5 значи е добре да се омитам веднага.. само дето преди 6 безнещо не можах.. тръгвам през смирненски към кършиака, че към панаирната палата.. да го в пловдива майна.. час и нещо не мога изляза от този град -- а вървя бързо и дори ми е трдуно сам да си поддържам темпото.. в един момент пловдива свърши.. някъв път.. някви табели.. някви гадни-едва-четящи-се надписи и едвам-едвам чета "Раковски" и стрелкичка нагоре -- на прав път съм.. ще пропусна магистралата, селата, всичките коли и тн.. по някое време се питам колко ли оставадо раковски -- и питам един човек -- 12 км ми казва.. това не е било след 19:30 .. направих си някви сметки и схеми.. абе сякаш бавно се движа.. в смисъл.. де да знам .. нещо разстоянието не излиза.. ама нейсе.. продължавам още известно време и няква табелка се синее пред мен (или зеленее.. не запомних кои са за европейски пътища и кои не) .. стигам до нея и чета "раковски 12 км" .. добре бе.. няма проблем.. десетина минути по-късно друга табела "раковски 12 км" -- аре ве майна .. кво става тука?!? накрая минавам през едно село.. дето само селото е на поне километър и нещо от тая табела и още поне километър в него и накрая един човек си мие колата и го питам -- така и така до раковски колко е? ами 12 км.. ай сик тир -- тез табели за нищо ги нямате.. междувремено се сещам няколко важни неща -- например забравих да си взема вода.. или пък забравих да ям.. то проблем няма.. не и предвид че се предполага че в повечето села по това време на годината има кайсии и сливи по улиците (в смисъл.. абе не от тея сливи ами от другите.. то за тея е ясно че ги има.. и не само тоя сезон), а в самото село на проклетия мегдан (т.нар. площад) требе да има една чешма.. ама само с трябването си остана.. след войводиново не намерих ни една чешма по пътя.. включая и времето в което вървях и все ми оставаха 12 км до раковски.. поне се нахраних на сливи.. друга интересна подробност -- по магистралата няма особено много място за ходене и ходиш на половина по магистралта на половина по сгурията до нея.. и хубавите ми черни кецки вече не са хубави, още по малко черни.. а бледо-бежавите ми чорапки.. е имали са и по-хубави дни.. бежавото ми късо дупевеещо панталонче.. ами и то.. а в кецките.. в кецките имам достатъчно пясък си направя цял плаж (не басейн куини, понеже на басейна няма пясък) в пловдив и камъчета си застеля пловдив.. красоти.. по някое време ми звъни мама -- де си? а, че къде да съм.. към вкъщи вървя.. ами да, да.. към вкъщи.. мхм.. и с колегите.. да де.. съквартирантите ще си готвим.. добра жена.. повярва ми.. това (говоренето с родителите) ще го обсъдя в друг пост.. после.. после вече бях минал табелата "welcome to rakovski municipality", само че написано на български.. и котето се обади.. и тя пита "де си".. ми де да съм.. "по пътя".. тя там обещава нови работи.. екстри без глава.. сикс фийт ъндър и други.. този път обаче не и се вързах на приказките.. и вече оптимизиран от разговора с нея с нови бодри сили напред.. вървя си и минавам покрай някво място дето смърди на тор.. бога ми -- точно това имаше -- някви огромни купища тор.. bullshit.. само че от друго.. и други глупости по пътя имаше.. някви хора.. викат ми някви работи.. и сигурно очакват да им отвърна.. ама как да стане -- те са значително повече.. значително по прости от една амеба и значително по опасни от стадо хиени.. аре да ги видим тях, вървящи един по един винишкия баир.. да кажем.. ранна вечер.. когато народа тъкмо се чуди кой окъснял да пречука.. в един момент честно казано почнах леко да се измарям.. ама не много.. обаче все ми се струва че нещо не ми е наред скоростта.. абе неможе 26 километра за толкова време да не съм ги взел.. то просто неможе.. наближаваха вече 4 часа от както излязох от офиса.. и тогава ми светна -- да те наистина са 26 километра, обаче не от там където тръгнах до там до където в крайна сметка бях (а аз бях пред една табела на която пишеше между редовете 3-4 км до котето), а за по къса дистанция.. и се успокоих.. дойде ми силата и още по бързо.. явно е било бързо, понеже адриана ми се обади да ми напомни за един разклон, който вече бях подминал.. и така стигнах до тук.. не съвсем -- първо минах през банята.. ей майна казвам ти само като усетих тази вода по краката ми и направо свърших.. който и да ми гооври за че секса бил добре -- да ходи да спи.. това е истината.. след това седнах да го драскам т'ва.. после хапнах (както вече по-горе писах) .. после установих, че съм почнал да говоря на майна.. ами.. поразходих се.. след малко ще си лягам.. (ще си лягаме отделно подчертавам) .. п.п. а тя идеята за яденето е утре сутринта палачинки.. просто дойдох днес, щото утре нямаше как да се дигна посмъртно..