когато нямам нещо за което да пиша.. пиша за нищо..

нали знаете как казват че живота е низ от моменти.. как всеки един момент от тях е специален.. как това как онова.. bla bla bla.. абе да.. вярно е.. ама за мен.. и за всеки по отделно.. и оня хубав перфектен момент който за мен е нещо за друг е нищо..

например за мравките дето ми ядата сапуна и пастата за зъби.. и как ултра ми е странно че тея копелета пропускат храната която оставям по масата дори и тая храна да си стои там до степен развиване на някви неидентифицирани от мен форми на гъби -- демек мухъл.. обаче щом изляза от банята -- и хоп на проклетия ми сапун..

или пък за това как ще си почвам някви мои навико-рутинно-ритуалчета в понеделник.. като напримерм бягане.. или пък редовно спане.. или нещо малко по-здравословно (каквото и да ознава здравослвно) от досегашния ми начин на живот.. без да се ангажирам с конкретен понеделник..

или пък за това как много други неща ги правя в понеделник.. писма до разни приятелчета.. адресна регистрация в пловдив.. кожата на един коук..

или пък за това как май вече няма значени как ще свърши тая приказка стига кожата на антон да си остане на тялото му.. и разликата между хепи енд и пълно изтребление ще е няколкостотин символа..

или пък за това колко е трудно да кажеш на някоя колежка че изглежда добре.. и че денят има особено добро развитие когато сутрин ти отвърне на твоето "добро утро" с нещо подобаващо..

или пък за това как любимата ми бивша приятелка ми припомни че да си изкара човек страхотно му е необходимо дори толкова малко близък приятел една бира и хубава музика..

или пък за това как грубостта и агресията може да са израз на нежност и любов..

или пък за това как съм по-голяма жена от всичките жени които познавам и съвсем спокойно може да ми бъде лепната титла "drama queen" заради емоционалната незрялост и пре-реагиране в някои случаи..

или пък за това как наистина ТРЯБВА да се науча да изслушвам..

или пък за това как е хубаво човек да си записва защото си забравя мисълта (като например сега)..

или пък за това как няма да намеря нищо за разписанието на жп гара софия особено ако търся в гугъл жп гарга софия.. гардже поздрави..

или пък за това как все още се разстройвам за някви неща със значението на неизвинено по физическо последната година в гимназията..

или пък за това как нямам право да съдя антон за нещата които прави защото е голямо момче и носи глава на раменте си.. ама той си го знае това..

или пък за това как елена все още има търпението да ми слуша глупостите..

или пък за това как след няколко дни подлогът на гороното изречение има рожден ден.. ангелчев също..

или пък за палачинките на адриана..

или пък за съседката от ада (не тая дето и скърца леглото) и как понякога ми липсва..

или пък за това че всъщнсот не се сещам от де тръгна тая история с наборите но съм почти сигурен че има нещо общо с начина по който аз и бат боре си комуникираме и използваме "наборе" за взаимно обръщение..

или пък за кармабозавото.. за съседката (тая дето и скърца леглото) .. за родино.. за сталино.. за целия китайски народ.. и въобще за всичко..

в смисъл живота е пълен с нища* за писане.. защо пък да не ги напиша..

*това би трябвало да е множествена форма на нищо