картата (....и за бетона)

Разкажи ми нещо за бетона? Много ме интересува!

Наистина ли съхне 100 години? И се отделя голяма топлина при съхненето на пресен бетон? 

От какво точно се забърква?

Ако знаеш колко време съм размишлявал върху темата "бетон" стоейки да чакам автобус 67, който идва от "дъжд на вятър", наблюдавайки как на 50 метра от спирката излизат бетоновози, а "пясъчникът" се ровичка постоянно с онази кофа.

А за картата, take your time :) Вярвам, че ще стане добра! :) 

Еха, щом и карта ще има, ще е по-лесно да се пише :) и по-приятно!

Момо, браво за ентусиазма! :)

Ами идеята си беше на АРАГОРН.. Иначе у мен ентусиазъм много!

Бетонът най-често е смес от цимент/пясък/чакъл. Когато се използва стоманена арматура се нарича стоманобетон :)

Съхненето му се изразява в свързване на водните молекули с със тези на цимента (май бяха някакъв калциев силикат или нещо подобно) и по този начин се образуват кристалохидрати. Реакцията е ендотермична, т.е. отделя топлина (при варта и гипса е същия механизъм). Доколкото си спомням май "съхнеше" 3 или 4 седмици.

Когато се изпича свързаната вода се отделя и е възможна регенерация на цимента. Самият той се произвежда по аналогичен начин.

Толкова знам - имам тройка по цимент :)

Колежката от ВИАС да продължи, моля :)

- това не се отнася за картата, а за Teri -

Моят изпит всъщност е по Стоманобетон. За бетона учихме навремето по Строителни материали. Но по-лесно e да се говори за изпитите, които са отминали :)
Да, наистина съхне много – много години. Приема се, че достига max си якост на 28’мия ден, но съвсем не е така. След 10 и повече години, той продължава да си набира якост, макар и почти незабележимо. Това зависи най-вече от температурно-влажностния режим на средата и класа на бетона.
Забърква се от едър добавъчен материал, пясък, цимент, вода и евентуално добавки. Много е важно какво е водо-циментовото отношение.
Веднага след като е приготвена бетоновата смес трябва бързо да се транспортира до строежа и да се положи, защото много скоро започва процесът на свързване и втвърдяване.
Бетона работи чудесно на натиск, но не и на опън. Прекрасно се съчетава със стоманата и дори, ако по армировката има ръжда, преди да се налее бетона, той лесно я ‘излекува’. Има адски добро сцепление между двата материала.
При втвървяването, което трае около месец, се отделя много топлина. През лятото пресния бетон се омокря, за да няма прекалено голямо съсъхване, а в студени зимни дни току-що излетите плочи се покриват с рогозки, защото при ниски температури водата замръзва. Изобщо за него се полагат специални грижи в ранна възраст.
В зависимост от състава си може да е олекотен, бързовтвърдяващ, глиноземен, мразоустойчив и т.н.
Мога да говоря за него с часове, но не искам да омръзвам на всички.

PS. Ха! Изпреварили са ме...

Супер, мерси! :) Беше ми интересно да го узная!

Момо, предвид, че ще имаш изпит тия дни: на 28мия ден бетонът достига номинална разчетна якост и това не се предполага, а е сигурно :) Затова изпитванията на бетонните проби се провеждат тогава. И бетонът не съхне, а ферментира. В процеса на ферментация, особено в първоначалната фаза - 3 до 5 дни, са нужни големи количества вода, затова се полива. При ниски температури се покрива или подгрява, зависи колко са ниски все пак, защото в противен случай свободното количество вода замръзва и последствията са ясни. Иначе процеса на ферментация продължава със забавен темпо много дълго - колко точно не знам, но е десетки години, може и да са повече от 100. Глиноземния бетон се нарича влажноземен май, заради консистенцията си, но тук не съм 100% сигурен и не споря. И, за съжаления няма чак толкова добра прилепчивост към арматурата, затова при използуването на гладкостенна арматура, краищата на прътите задължително се огъват, доколкото си спомням дължината на сгъвката беше 50 пъти диаметъра на пръта. Стоманата има висока якост на опън и компенсира липсата на такава на бетона, а най-хубавото в цялата история е, че двата материала имат почти еднакъв коефициент на температурно разширение. Тери, ако се чудиш защо доста често падат плочите на новите строежи: причината е грубо, ама много грубо неспазване на технологичната дисциплина. И по-рядко, най-вече в домашните строежи - адски некадърно нареждане на арматурата. Ае, стига толкова, че ако се позамисля още малко и може да отида да правя компания на Момо на изпита :)

Познайте за какво ви разказвам:

Произвежда се чрез ферментация.... добавят му вода.... при ниски температури се покрива, за да не замръзне....

За бетона, ще кажете вие? Нееееее, за виното!!!

 

Значи бетонът, както е устойчив на натиск, но не и на опън, и при земни трусове няма да издържи, та затова  добавят арматурата. Аз съм учила само за стомани, два изпита съм държала, за бетона хабер си нямам. Не че ми трябва.

Терминът все пак е 'съсъхване', а не ферментация или каквото и да е друго. При втвърдяване на въздух бетонът намалява обема си и това е съсъхване. Под вода, увеличава обема си т.е. тогава пък имаме 'набъбване'.

Иначе при втвърдяването на бетона между него и стоманените пръти се създава голямо сцепление (за обикновения бетон средно от 2,5 до 4,0 МРа), което при действието на външни сили не позволява на стоманениете пръти да се изтръгнат от бетона. Понякога част от носещата армировка се огъва, за да поеме опънните напрежения от отрицателните моменти над подпорите. При индустриално изготвяне на армировката (армировъчни мрежи и скелети) огънатите пръти се избягават за опростяване на армировъчните работи.

Таблица за нарастване якостта на бетона:

Възраст в дни	3	7	28	90	360
Обикновен	0,40	0,65	1,0	1,20	1,35
Бързовтвърдяващ	0,50	0,75	1,0	1,15	1,20

Таблицата е взета от учебник по Стоманобетон, проф.инж.Л.Маноилов, изд."Техника"

Момо, чакам картата с нетърпение! А за бетона ... поддържам имервателната апаратура на строителната лаборатория в центъра за изпитване и сертификация, част от нея е моя разработка, и покрай това се наложи да науча доста неща за бетона ;) Мога да поспоря малко за армировката, но май не е тук мястото, с останалото съм съгласен.

Екзотермични са Тонка, реакциите, екзо! Те протичат с отделяне на топлина. Принципно всички процеси на кристалообразуване са такива. Ендотермични са например процесите на разтваряне. При тях става поглъщане на топлина. Това лесно може да провериш като разтвориш в чаша с вода малко сол. Когато солта се разтвори ще усетиш, че стените на чашата са студени.

Принципно тези процеси добре се обясняват в термодинамиката.  

Ей, аз винаги ги бъркам тези неща.. ендо- ли е екзо- ли е.. Обаче обяснението ти е толкова простичко, че се надявам венъж завинаги да ги запомня.