как (не) се говори с родителите от разстояние..
как (не) си говоря с родителите ми за мен и живота в плд..
В: въпрос от родителите..
О: какво казвам..
О: какво действително казвам..
В: как си?
О: добре съм
О: нека да пропуснем този въпрос.. звуча ли добре?
В: храниш ли се редовно?
О: да, храня се редовно
О: за редовно е редовно.. за колко често е друг въпрос.. в последно време ям.. веднъж на два дни.
В: не се преуморяваш, нали?
О: мне.. вечер излизаме със съквартирантите..
О: ами изкарвам по-голямата част отденя в офиса.. вечер като се прибера и си мисля какво ще правя на следващия ден.. не е психична преумора, просто физически тялото ми неиздръжа..
В: забавляваш се, нали?
О: е не всеки ден..
О: до момента не съм ходил на диско, бар или кафе, ако това питате..
В: с парите как си?
О: идеално..
О: абе клонят към нулата.. особено след като услужих на съквартиранта.. но ще се оправим
В: ако ти свършат ще кажеш?
О: да, но ако свършат..
О: да, да.. да не съм луд да кажа..
В: готвиш ли се за изпит?
О: в уикенда ще решавам задачи..
О: уикенда ще си мисля за един тон неща, сред които не влиза учене..
В: как е общото настроение?
О: перфектно, малко ми липсват приятелите..
О: когато остана сам (това е вечер) направо се сривам.. иска ми се да рева с глас.. това е невъзможно разбира се.. но се свиква с това..
О: разбира се..
О: ако живота ми зависи от това, да..
В: а сега какво правиш?
О: прибирам се от работа..
О: вървя към раковски / софия (от витоша)
В: какво правиш уикенда?
О: разхождам се..
О: разхождам се към раковски или из витоша..
В: и като имаш време ще се обаждаш нали?
О: да
О: надали..
и баща ми добавя..
З: и умната..
О: да..
О: баща ми няма как да не е умната..
З: да не се напиваш много
О: ок
О: не пия дявол го взел..
З: да внимаваш с гаджетата, само с презервативи
О: разбира се
О: и къде да ги срещна тея гаджета? аз едно кафене незнам в плд.. за дискотека да не говорим..
та.. не съм особено откровен с наще.. ама кво -- и това ли да им казвам.. вероятно някой ден.. след 10-15 години ще им кажа .. абе така и така беше в плд..
кой знае..
п.п. Това е реалноста.
бачекерите са далеч по облагодетелствани от студентите..
студентите.. за студентите ще говоря, когато (ако) бъда студент.. имам ся няколко изпита, за които както казах не съм се готвил още.. ама то колко му е.. една математика и една информатика..
пък и варна плд е малко разстояние.. с разстоянието се засилват и степента на разговорите.. леле кво ли щях да правя ако учех в илинойс (както се бях навил преди време) или в северна алберта (а т'ва е северната част на северна канада).. или пък.. примерно някъде в чили (е там не съм кандидатствал)..
колко е то.. 300 км ме делят от родителите.. те на практика почти не ми звънят (сравнено с илинойс) .. баш съм си превилегирован (сравнено с илинойс) ..
а защо е така.. ами щото не е иначе -- е най бързия отговор който мога да ти дам..
но когато второто причастие е минало и дверите на ада са отворени и дяволите бродят навред по земята (демек имам деца), и когато те решат да учат / живеят другаде -- тогава ще мога да ти дам по-точен отговор.. за сега съм от тази страна на барикадата..
Цитат от стара песен - по памет - гледната точка на майката, на която синът не се е обаждал отдавна:
... Едничко нещо иска само:
синът да не извика "Мамо!"
Да не извика "Мамо, мамо!"
синът в нещастие голямо.
А щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма
и че светът добре го среща...
а за другото е ясно.. родителите (в общия случай) винаги се радват да чуят децата си..
И аз винаги съм спестявала на родителите си много неща... Смятам, че така трябва да се постъпва:)
Та то пловдивчанки са известни че яко е*ливи мацки. Ама не трябва да ги търсиш по нет-а ами ей-така, наживо.
А кафетата как не можеш да откриеш. Централната улица е пълна с кафета, едно до друго наредени.
Инак за презервативите нищо няма да казвам - питай Тонката, той ги знае. Питай него за химията и физиката на латекса ;)