искам, а ме е страх
Искам бебе,а ме е страх!!!!Страх ме е от това, дали с бащата на това бебе ще успеем да му осигурим ДОМ, страх ме е от отговорността, която трябва да поема за този малък живот,ама все пак искам да ме е страх
за едно мъничко крехко същество, което да ме гледа с мътните си доверчиви очички и да изпълва целия ми свят.Чувствам, че искам да стана майка. При всяко закъснение на цикъла се надявам, ама няма. Понякога се питам дали някога ще се случи чудото.Когато видя бременна жена - красива, горда, женствена, ми става толкова мило, че чак ми идва да заплача.
Приятелката ми е бременна с второ детенце.Много е хубава! Марти вече е на 6г.И аз можех да имам един "МАРТИ" до сега, ама все казвам- не е сега моментът. Завърших образованието си, започнах една работа-не ме удоволетвори, започнах друга, трета, четвърта. Сега отново работя - работата ми е хубава, заплатата ми вече е добра, но и СЕГА НЕ МУ Е ВРЕМЕТО, защото младите майки трудно ги вземат отново на работа.Как да родя, като дете ми после ще има една разочарована от живота си майка, която ще работи в кварталния магазин( защото висшистите сме вече много) и ще е очукана от съдбата. Виж ти!!!А защо да не е обратното!
за едно мъничко крехко същество, което да ме гледа с мътните си доверчиви очички и да изпълва целия ми свят.Чувствам, че искам да стана майка. При всяко закъснение на цикъла се надявам, ама няма. Понякога се питам дали някога ще се случи чудото.Когато видя бременна жена - красива, горда, женствена, ми става толкова мило, че чак ми идва да заплача.Приятелката ми е бременна с второ детенце.Много е хубава! Марти вече е на 6г.И аз можех да имам един "МАРТИ" до сега, ама все казвам- не е сега моментът. Завърших образованието си, започнах една работа-не ме удоволетвори, започнах друга, трета, четвърта. Сега отново работя - работата ми е хубава, заплатата ми вече е добра, но и СЕГА НЕ МУ Е ВРЕМЕТО, защото младите майки трудно ги вземат отново на работа.Как да родя, като дете ми после ще има една разочарована от живота си майка, която ще работи в кварталния магазин( защото висшистите сме вече много) и ще е очукана от съдбата. Виж ти!!!А защо да не е обратното!
Ако човек не смята, че за едно дете са най-важни материалното благополучие, а любовта - тогава не изглежда толкова страшно. Да е живот и здраве -материалното ще се нареди някак. Аз, ако бях чакала родителите ми да забогатеят и да направят кариера, пък тогава да ме родят - честно казано, щях още да съм в проектна фаза...
А междувременно животът си върви: и аз имам две деца, а дали ще имам успешна кариера.... на децата не им пука твърде, ако са обичани - а те са.
Да, и аз съм на мнение, че сина ми повече се интересува дали го обичаме, отколкото осъзнава условията в дома ни. Основното е обичта! Кой каквото ще да ми казва, без тази основа и най-хубава къща ще рухне. А, кариера винаги може да се направи, но виж една жена да роди дете е времево ограничена. Помисли и за това!
Единствено само ме смути едно твое изказване "страх ме е от отговорността, която трябва да поема за този малък живот..." - е, това наистина трябва да го обмислиш, и ако не си готова да поемеш(поемете) тази отговорност, според мен по-добре изчакай.
Заповядай в общност Бебе. Там има една публикация "Защо искам(е) бебе?" - може да те насърчи! С най-добри чувства:Дарла.