... и резултатите.
Охх значи сега две неща ми се казват като продължение. Май е добре първо да разкажа в крайна сметка какво стана с тоя експеримент и после другото.
Та, резултатите ... Ами да, добре звучаха хипотезите, добре и всичко, обаче ... не излезе! Случва се и това в науката (че даже и иначе). И разбирате какво е човек да подготвя, планира нещо, да го прави дълго време, да се надява, всичко да му се струва адски логично, обаче ...
Значи резултатите бяха следните: с две думи:
--> при немците нищо не излезе сигнификантно. Тоест при тях нямаше нито семантичен, нито афективен прайминг.
--> при францизите, обаче, и двата прайминга бяха налице.
Странно, нали?
сега ... какво означава това ...
Хах, спомням си как ги смятахме с Юлиане резултатите. Смятаме смятаме ентусиазирани, (тоест тя смята, аз гледам), то си е голям момент, и по едно време и двете видяхме, че не става ... и така, и иначе не става, че е странно, че е ... каквото е. А аз го почувствах просто като една необорима умора, просто изведнъж без да знам защо, така се уморих! Нито се ядосах, нито се натъжих, просто изведнъж ми свършиха батериите. Замая ми се главата и престанах да мога да мисля... Май и при нея беше подобно. Разделихме се, всеки си отиде вкъщи да си се разсейва самосиндикално...
Но ... така е то в науката ... Обаче има и друго нещо в науката. Понякога един, така да се каже, странен резултат - или една непотвърдена хипотеза - ти дава много повече информация, отколкото ако всичко се беше потвърдило. Тогава интересното е защо не се е потвърдило... и това те кара да се замислиш и да търсиш много повече.
Та, резултатите. Ами интерпретирам ги по следния начин:
1. Немците не показаха семантичен прайминг. Окей, не са владеели достатъчно добре езика. Не е чудно, че при това положение и афективния не излезе.
(би било странно ако БЕШЕ излязъл, така си е логично. Семантичният тест нали той точно за това беше - за да се види дали хората автоматично разбират езика. Е ... явно, че не го разбираха ...)
2. Французите показаха семантичен прайминг-ефекти. Това дотук добре, обаче оттам нататъка вече ни хващат по бели гащи. Защо и афективен?? Нали уж нямаше емоции?
И ето тук в този момент хипотезата в първоначалния си вид се проваля. Това е положението!
И сега идва моментът на спекулациите, който, знаем, е най-вълнуващия.:) Въпросът е, защо излезе афективния прайминг.
Окей, има два варианта. Или (a) не е вярно, че чуждия език е по-емоционален, или (b) афективния прайминг не е бил подходящ за да се "хване" разликата.
Ами ... аз залагам на номер две:) просто защото номер едно ... ами ЗНАМ, че го има ефекта ... и това, че не сме го намерили, никак не означава, че го няма. Ще се пробва пак по друг начин и ще се открие!
Има доводи защо афективния прайминг не е бил подходящ. Явно, че това, което се активира чрез афективния прайминг, не е ТОЧНО емоция ... или не е точно този компонент на емоцията, който се различава в двата езика.
Положителността или отрицателността са действително аспект на емоцията, но има и други аспекти. Примерно физиологична реакция. Ето ти друг аспект. Може в следващ експеримент да се мери нещо по-физиологично, примерно електропроводимост на кожата. Много лесно се мери, лепват ти едни лепенки на пръстите и това е. И не боли:) Има и други варианти, нещо бях чела с мерене на големината на зеницата, ама трябва да го прочета пак. Има и други възможности... Та общо взето един неизлязъл резултат отваря една яма ... ако смяташ, че си струва.
И все пак, какво означава това, че не излезе ... Ами означава още нещо. Че чуждият език, ако го владееш добре, все пак ти задейства определена положителност, която се хваща с афективния прайминг. И че май, че това не е емоция, ами по-скоро само нейни наченки.
Друго, което може да се пробва, са други стимули. Примерно хората да слушат езика, вместо да го четат. Най-вероятно ще има по-голям емоционален ефект...
Значи тая дипломна я представях на един конгрес в Бон. (Много притеснително мероприятие:) ) И един от публиката ми задава накрая въпрос:
Е то си беше ясно, че ще излезе афективен прайминг и на чуждия език!
Много му се ядосах!!! Как така ясно?! На него му е ясно, да, като слуша резултатите, и си казва да бе логично, че не излезе, тия за какво са се трепали толкоз???
Аххх още ме е яд начи! Ами не беше ясно! Можеше да излезе, можеше и да не излезе и си заслужаваше да се изпробва....
:))) сега като писах теоретичната част, прекарах поне 3 седмици в събиране на материали ЗАЩО би трябвало да излезе. Тоест защо афективния прайминг всъщност би трябвало да изследва емоция. И ми беше забавно, защото самата аз знаех, че всъщност не е така :) Обаче чинно си пиша теориите, подплътявам ги с разни други студия и ако ми прочетеш увода, си казваш: брей, сигурно ще излезе! (или поне се надявам така да си казваш). И сега ... :))) Оборвай теориите в дискусионната част! В смисъл, аз оборвам и себе си, но покрай мене и теориите, които ползвах :)
Абе то не е точно оборване. То така е в науката: няма правилно и грешно. Те теориите не се оборват, ами се допълват. Не се отхвърлят, ами се обогатяват. Така е! Ето сега един прост пример: имало към 60те ли 70те ли години, не знам, следната дилема. Влияние на групата: подобрява ли продуктивността на човека или влошава? Тоест, хубаво ли е да се работи в група, по-ефективен ли е човек, или не. И голям спор било, защото имало експерименти, които потвърждават, че е по-добре в група, други - че по-добре сам. Примерно колоездачи ако карат в група, по-бързо карат, защото се мотивират един друг. Обаче ако трябва да наизустиш четиристишие, сам е по-добре. И какво, не се знае, едната теория противоречи на другата ... докато накрая се разбрали, че и двете са верни. А именно, ако това, което трябва да правиш, е автоматично (примерно каране на колело), тогава групата помага. А ако трябва да се замисляш - пречи.
Много ми харесва тая теория - тоест тези двете. Просто това е пример за това, че всяка теория е вярна, както и че всяка гледна точка е вярна. Както и една караница между двама души винаги е спор между две верни гледни точки. Винаги!
... но това май е друга тема вече.
* * *
И все пак, тествахме българи. Мерак ми беше и ето! :)
А ситуацията беше следната: Не излезе мечтания резултат, а студията беше обявена да бъде представяна на два конгреса, единия от които наближаваше. Кофти, наистина кофти, да излезеш там и да кажеш: ами мислихме си едно, то друго стана, а защо - и ние не знаем... понеже то да беше поне излязло еднакво и за немци, и за французи. А така ... не знае човек, случайно ли е, не е ли, защо при францизите е така, а при немците иначе ... просто тия резултати нищо не ти говорят. И ние се бяхме здраво сдухали с Юлиане, обаче представихме резултатите за предварително обсъждане в катедрата, както си му е редът. Тоест аз, де ...
И те, другите професори и докторанти, викат: Що бе, айде, не е чак толкова зле! И ние: Ами ... :-/
Сещам се за една друга случка:) Правих преди доста време (3 години) една практика в клиниката за алкохолици. И там имаше един вид терапия - занимателна терапия. В нея се рисуваше с длето на дърво (не помня как се казваше това изкуство?), плетяха се кошници, правеха се фигурки от глина и т.н. Смисълът е бившите (да се надяваме?) алкохолици да научат по някое хоби, а и чрез заниманието да се види къде са им проблемите. Работата като всяко друго нещо също е начин да достигнеш човека! Примерно един имаше, който беше много несамостоятелен. За всичко питаше: ама така ли трябва, така ли е правилно ... и терапевта го оставяше да работи сам и сам да взема решения. Ами ... трябва по някакъв начин да се научиш, нали така. Друг пък много си претупваше кошницата и трябваше да си я разплита и да внимава повече.
А трети - за него иде реч - той беше един много готин дядо. Въобще, да ви кажа, алкохолиците не са някакви асоциални типове, ами са си хора като теб и мен. Има всякакви от професор до строителен работник, какви ли не щеш по характер ... просто ... окей са си. Виж, вече има и по-тежки случаи с мозъчни увреждания, ама тия не бяха. Та, дядото той беше един такъв много чувствителен. И беше направил една котка от глина. И си я опече котката, боядиса си я, тя изсъхна и той я гледа такъв ... не му харесва :) Ето, казва, грозна стана котката. А тя не беше грозна, беше малко странна с плоска глава, ама си беше яка сама по себе си. Защо бе - казва му терапевта? Kакво й е на котката! Я виж, тя прилича на египетска котка! (става ми смешно, тя наиситна приличаше на египетска котка)... :)) Той обаче не вярва и все й намира кусури. И терапевта пита другите от групата: какво ще кажете за котката я си кажете мнението. Другите: ами хубава си е котката! Много хубава котка ... Съвсем искрено си се изказаха. Оня несамостоятелния: на мен пък ми се вижда тъпа тая котка :))) Но повечето я харесаха и я похвалиха съвсем честно. Дядото някакъв такъв хем се радва, хем не му се вярва :) Ама престана да не я харесва :)
Та и ние с Юлиане другите ни викат: Какво им е на резултатите, хубави са си....
:)) Общо взето решихме, че това да намериш афективен прайминг на чужд език също си е откритие. Досега никой друг не го е изследвал. Семантичен - да, но не и афективен. Но защо само при французи? ... и се сетихме, че тя, студията, нали е в Германия проведена. На французите в момента немския им е силно активиран, понеже го ползват непрекъснато, а немците не. Ето на това може да се дължи разликата между немци и французи ... има логика.
И в този момент извадих джокера: айде да тестваме българите! Ето ти още една група чужденци в Германия, ако стане при тях като при французите, тогава ще имаме основания да извадим заключението, че когато живееш в чужда държава, и двата ефекта стават: разбираш автоматично и имаш наченки на емоционалност.
Събраха се за нула време достатъчно българи. Един каже на друг... ей така :) И действително СТАНА като при французите! Тоест, и при тях и двата ефекта бяха налице. С две думи: нещо, с което можеш да започнеш нещо пак.
Та, резултатите ... Ами да, добре звучаха хипотезите, добре и всичко, обаче ... не излезе! Случва се и това в науката (че даже и иначе). И разбирате какво е човек да подготвя, планира нещо, да го прави дълго време, да се надява, всичко да му се струва адски логично, обаче ...
Значи резултатите бяха следните: с две думи:
--> при немците нищо не излезе сигнификантно. Тоест при тях нямаше нито семантичен, нито афективен прайминг.
--> при францизите, обаче, и двата прайминга бяха налице.
Странно, нали?
сега ... какво означава това ...
Хах, спомням си как ги смятахме с Юлиане резултатите. Смятаме смятаме ентусиазирани, (тоест тя смята, аз гледам), то си е голям момент, и по едно време и двете видяхме, че не става ... и така, и иначе не става, че е странно, че е ... каквото е. А аз го почувствах просто като една необорима умора, просто изведнъж без да знам защо, така се уморих! Нито се ядосах, нито се натъжих, просто изведнъж ми свършиха батериите. Замая ми се главата и престанах да мога да мисля... Май и при нея беше подобно. Разделихме се, всеки си отиде вкъщи да си се разсейва самосиндикално...
Но ... така е то в науката ... Обаче има и друго нещо в науката. Понякога един, така да се каже, странен резултат - или една непотвърдена хипотеза - ти дава много повече информация, отколкото ако всичко се беше потвърдило. Тогава интересното е защо не се е потвърдило... и това те кара да се замислиш и да търсиш много повече.
Та, резултатите. Ами интерпретирам ги по следния начин:
1. Немците не показаха семантичен прайминг. Окей, не са владеели достатъчно добре езика. Не е чудно, че при това положение и афективния не излезе.
(би било странно ако БЕШЕ излязъл, така си е логично. Семантичният тест нали той точно за това беше - за да се види дали хората автоматично разбират езика. Е ... явно, че не го разбираха ...)
2. Французите показаха семантичен прайминг-ефекти. Това дотук добре, обаче оттам нататъка вече ни хващат по бели гащи. Защо и афективен?? Нали уж нямаше емоции?
И ето тук в този момент хипотезата в първоначалния си вид се проваля. Това е положението!
И сега идва моментът на спекулациите, който, знаем, е най-вълнуващия.:) Въпросът е, защо излезе афективния прайминг.
Окей, има два варианта. Или (a) не е вярно, че чуждия език е по-емоционален, или (b) афективния прайминг не е бил подходящ за да се "хване" разликата.
Ами ... аз залагам на номер две:) просто защото номер едно ... ами ЗНАМ, че го има ефекта ... и това, че не сме го намерили, никак не означава, че го няма. Ще се пробва пак по друг начин и ще се открие!
Има доводи защо афективния прайминг не е бил подходящ. Явно, че това, което се активира чрез афективния прайминг, не е ТОЧНО емоция ... или не е точно този компонент на емоцията, който се различава в двата езика.
Положителността или отрицателността са действително аспект на емоцията, но има и други аспекти. Примерно физиологична реакция. Ето ти друг аспект. Може в следващ експеримент да се мери нещо по-физиологично, примерно електропроводимост на кожата. Много лесно се мери, лепват ти едни лепенки на пръстите и това е. И не боли:) Има и други варианти, нещо бях чела с мерене на големината на зеницата, ама трябва да го прочета пак. Има и други възможности... Та общо взето един неизлязъл резултат отваря една яма ... ако смяташ, че си струва.
И все пак, какво означава това, че не излезе ... Ами означава още нещо. Че чуждият език, ако го владееш добре, все пак ти задейства определена положителност, която се хваща с афективния прайминг. И че май, че това не е емоция, ами по-скоро само нейни наченки.
Друго, което може да се пробва, са други стимули. Примерно хората да слушат езика, вместо да го четат. Най-вероятно ще има по-голям емоционален ефект...
Значи тая дипломна я представях на един конгрес в Бон. (Много притеснително мероприятие:) ) И един от публиката ми задава накрая въпрос:
Е то си беше ясно, че ще излезе афективен прайминг и на чуждия език!
Много му се ядосах!!! Как така ясно?! На него му е ясно, да, като слуша резултатите, и си казва да бе логично, че не излезе, тия за какво са се трепали толкоз???
Аххх още ме е яд начи! Ами не беше ясно! Можеше да излезе, можеше и да не излезе и си заслужаваше да се изпробва....
:))) сега като писах теоретичната част, прекарах поне 3 седмици в събиране на материали ЗАЩО би трябвало да излезе. Тоест защо афективния прайминг всъщност би трябвало да изследва емоция. И ми беше забавно, защото самата аз знаех, че всъщност не е така :) Обаче чинно си пиша теориите, подплътявам ги с разни други студия и ако ми прочетеш увода, си казваш: брей, сигурно ще излезе! (или поне се надявам така да си казваш). И сега ... :))) Оборвай теориите в дискусионната част! В смисъл, аз оборвам и себе си, но покрай мене и теориите, които ползвах :)
Абе то не е точно оборване. То така е в науката: няма правилно и грешно. Те теориите не се оборват, ами се допълват. Не се отхвърлят, ами се обогатяват. Така е! Ето сега един прост пример: имало към 60те ли 70те ли години, не знам, следната дилема. Влияние на групата: подобрява ли продуктивността на човека или влошава? Тоест, хубаво ли е да се работи в група, по-ефективен ли е човек, или не. И голям спор било, защото имало експерименти, които потвърждават, че е по-добре в група, други - че по-добре сам. Примерно колоездачи ако карат в група, по-бързо карат, защото се мотивират един друг. Обаче ако трябва да наизустиш четиристишие, сам е по-добре. И какво, не се знае, едната теория противоречи на другата ... докато накрая се разбрали, че и двете са верни. А именно, ако това, което трябва да правиш, е автоматично (примерно каране на колело), тогава групата помага. А ако трябва да се замисляш - пречи.
Много ми харесва тая теория - тоест тези двете. Просто това е пример за това, че всяка теория е вярна, както и че всяка гледна точка е вярна. Както и една караница между двама души винаги е спор между две верни гледни точки. Винаги!
... но това май е друга тема вече.
* * *
И все пак, тествахме българи. Мерак ми беше и ето! :)
А ситуацията беше следната: Не излезе мечтания резултат, а студията беше обявена да бъде представяна на два конгреса, единия от които наближаваше. Кофти, наистина кофти, да излезеш там и да кажеш: ами мислихме си едно, то друго стана, а защо - и ние не знаем... понеже то да беше поне излязло еднакво и за немци, и за французи. А така ... не знае човек, случайно ли е, не е ли, защо при францизите е така, а при немците иначе ... просто тия резултати нищо не ти говорят. И ние се бяхме здраво сдухали с Юлиане, обаче представихме резултатите за предварително обсъждане в катедрата, както си му е редът. Тоест аз, де ...
И те, другите професори и докторанти, викат: Що бе, айде, не е чак толкова зле! И ние: Ами ... :-/
Сещам се за една друга случка:) Правих преди доста време (3 години) една практика в клиниката за алкохолици. И там имаше един вид терапия - занимателна терапия. В нея се рисуваше с длето на дърво (не помня как се казваше това изкуство?), плетяха се кошници, правеха се фигурки от глина и т.н. Смисълът е бившите (да се надяваме?) алкохолици да научат по някое хоби, а и чрез заниманието да се види къде са им проблемите. Работата като всяко друго нещо също е начин да достигнеш човека! Примерно един имаше, който беше много несамостоятелен. За всичко питаше: ама така ли трябва, така ли е правилно ... и терапевта го оставяше да работи сам и сам да взема решения. Ами ... трябва по някакъв начин да се научиш, нали така. Друг пък много си претупваше кошницата и трябваше да си я разплита и да внимава повече.
А трети - за него иде реч - той беше един много готин дядо. Въобще, да ви кажа, алкохолиците не са някакви асоциални типове, ами са си хора като теб и мен. Има всякакви от професор до строителен работник, какви ли не щеш по характер ... просто ... окей са си. Виж, вече има и по-тежки случаи с мозъчни увреждания, ама тия не бяха. Та, дядото той беше един такъв много чувствителен. И беше направил една котка от глина. И си я опече котката, боядиса си я, тя изсъхна и той я гледа такъв ... не му харесва :) Ето, казва, грозна стана котката. А тя не беше грозна, беше малко странна с плоска глава, ама си беше яка сама по себе си. Защо бе - казва му терапевта? Kакво й е на котката! Я виж, тя прилича на египетска котка! (става ми смешно, тя наиситна приличаше на египетска котка)... :)) Той обаче не вярва и все й намира кусури. И терапевта пита другите от групата: какво ще кажете за котката я си кажете мнението. Другите: ами хубава си е котката! Много хубава котка ... Съвсем искрено си се изказаха. Оня несамостоятелния: на мен пък ми се вижда тъпа тая котка :))) Но повечето я харесаха и я похвалиха съвсем честно. Дядото някакъв такъв хем се радва, хем не му се вярва :) Ама престана да не я харесва :)
Та и ние с Юлиане другите ни викат: Какво им е на резултатите, хубави са си....
:)) Общо взето решихме, че това да намериш афективен прайминг на чужд език също си е откритие. Досега никой друг не го е изследвал. Семантичен - да, но не и афективен. Но защо само при французи? ... и се сетихме, че тя, студията, нали е в Германия проведена. На французите в момента немския им е силно активиран, понеже го ползват непрекъснато, а немците не. Ето на това може да се дължи разликата между немци и французи ... има логика.
И в този момент извадих джокера: айде да тестваме българите! Ето ти още една група чужденци в Германия, ако стане при тях като при французите, тогава ще имаме основания да извадим заключението, че когато живееш в чужда държава, и двата ефекта стават: разбираш автоматично и имаш наченки на емоционалност.
Събраха се за нула време достатъчно българи. Един каже на друг... ей така :) И действително СТАНА като при французите! Тоест, и при тях и двата ефекта бяха налице. С две думи: нещо, с което можеш да започнеш нещо пак.
Зачетох се в "http://fragmente.blogspot.com/", понеже ми стана интересен експеримента. Щях да казвам нещо, но забравих. Мъчи ме нещо. което ме прави негоден за тези тесотве, но не е гаджето. Все пак снощи беше 8-ми и нормално да ми излитат мислите от главата...
Та казвах, че ... пак забравих ... учиш в германия на немски, но курсовата ти работа е на Английски. Това с цел да си по-обективна ли е? Т.е. понеже в резултатите предполагаш, че ако се намираш в определената страна имаш наченки на емоциналност, се "презастраховаш" в известен смисъл и я пишеш на английски, за да нямаш емоционално отношение към дипломната.
Учиш психология, но методите които използваш за резултатите, се приближават много до разните статистически подходи. (Със зверско главоболие се мисли много трудно)
извод: първо чети докрай, после задавай тъпи въпроси.
Ооо... сега вече всичко е ясно. Пласебо или не-пласебо, аспиринът помага. Ти си пействала от Open Office в Blogger. И това, което за едната програма (i.e. Open Office) е роден, семантичен и емоционален език, за другата програма (Blogger) е чужд, литерален и неемоционален език.
Въпреки че малко се отдалечавам от темата, ето нещо, което може и да е ползезно. Да вземем няколко двойки професионалисти: математик и физик; физик и химик; статистик и информатик; математик и историк.
Показваш на първата двойка нещо. Почти е без значение какво им показваш, защото математиката и физиката са много близки като семантика. Но докато математиката борави с безразмерни величини, физиката има величини. Въпреки това и двамата биха реагирали на един математически израз. Защото за тях, това е родно, семантично и емоционално. На физичен израз биха реагирали почти еднакво, защото не е задължително математика да познава величините във физиката. Въпреки това ако математика работи в среда на физици би реагирал почти като физика. Това би ли могло да е в подкрепа на хопитезата, че ако си в чужда среда конкретния чужд език е ...
Боли ме главата. Ще оставя изводите за после.
При физик и химик нещата са малко по-различни. Абе двете науки не изучаваха ли фундаментално ралични неща? Но все пак, ако им покажеш математически израз, ще реагират сравнително еднакво. Налице е семантичното.
Статистик и информатик... Някой, някога беше казал: :и никога мастика след третия облак". Догодина ще го послушам. Но двете пак са близки, дори по-близки от колкото повечето хора си мислят. Отново и при двамата има семантична прилика.
Какви ги дрънкам?!? Малко остна. Втори аспирин.
Последните приятелчета, а именно математик и историк, имат нищо общо помежду си. Да, вярно - единият е учил някаква основна математика, а другият се предполага, че знае български (ако говорим за българи), но до там. Те приемат литерално, а не семантично информацията от другата сфера.
Сега отиваме във ФМИ. Избираме си 10 произволни маймуни*. Всяка маймуна учи отделен език за програмиране. Даваш им някакъв конкретен модел и те биха реагирали сравнително еднакво. Всъщност с текстоообработващи програми е по-лесно за обяснение.
*маймуни, защото само подражават. Редки са случаите, в които се вижда оригинално мислене. Потока им е един от най-големите в университета, а дали ще се намерят 10 личности незнам.
Примерно отиваш да си разпечатваш курсовата в едно от милиардите ксероскчета. И там са сложили някоя колежка от педагогическия, която даже незнае от коя страна се хваща мишката. И тя трябва да ми разпечата курсовота? А не! Следващ ксерокс, следващ, следващ... Накрая се примирявам, че ще отида с не-перфектната курсова работа, но с някаква.
Давам си диска, а колежката го гледа умно. Измествам я от стола и сядам аз. Копирам си нещата в my documents, понеже цитирам "другаде неможело" и се опитвам да си отворя файла. А! Неможе да го отвори. А какъв Office имате? О-какво? Братчееее, къде отидох? Какво съм грешил в досегашния ми живот, че така ме наказва съдбата. В крайна сметка, отварям файла с WordPad и сещате се, нищо не излиза като хората. Разпечатвам си курсовата и чак вече като си я вземам забелязвам, че все пак патката имала инсталиран Office на компютъра, но понеже си е слагала куп други неща, някак си иконките не се виждат на десктопа. Имах 5 заради недостатъчното ми старание и сериозно отношение към дисциплита. Пак се напихме :)
Защо? Защото WordPad реагира недостатъчно емоционално, на Word-ския ми документ. Разбира го, семантичен му е, обаче има само наченки на емоция.
Това ми е обяснението на случката в Бон. Но не съм сигурен, че го обясних достатъчно добре. Може би, ако не беше сутринта след 8-ми, щях да съм по-добър в обясненията си. А! То било 20 без 3 :) Почти сутринта.
"Учиш психология, но методите които използваш за резултатите, се приближават много до разните статистически подходи."
Те не само се приближават, ами направо са статистически подходи! Ами ... няма какво да ти кажа друго, освен ... това е психология!
:)
П.П. Именно след едно-две такива форматни недоразумения с уърд и производни рано или късно всеки човек получава прозрение: истината е в pdf!
Поздравчета :)
"Какво по-стимулиращо от случай, в който всичко се обръща против теб. "
Шерлок Холмс
И знаеш ли какво ми мина през ума? Дали пък няма някаква връзка с това кой каква национална принадлежност има? Ти казваш, че се е получило при французите и при българите, а при немците - не. Аз съм чувала, че германците по природа са по-студени хора, сдържани, лишени от емоции, докато за французи и българи може да се кажа точно обратното. Дали пък и това не е оказало значение? Как мислиш?
А за думите също си мисля, че имат конкретен емоционален заряд и определено значение, но във времето могат да претърпят известни изменения. При някои думи даже драстични, бих казала. Ще дам пример с думата "комунизъм". До 1990 година тя означава мечтаното светло бъдеще, рая за всички българи, а след 1990 година се превръща едва ли не в мръсна дума.
Като давам този пример, имам предвид, че едно такова изследване, което ти правиш, има кратковременно действие, защото езикът е много изменчиво нещо.
Абе не е лека тя.
Пък после към емоционалността на майчиния като се опиташ да пригодиш и чуждия. Пък ако майчиния има емоционалност 0,1% тогава се вдървяваш отвсякъде и току се пооткрехнеш като научиш някой с по-други емоции език, пък ако си го учил и от малък, но пък си лъжливо овчарче и само лъжеш, че не го знаеш ... абе манджа с грозде.
****
Гаргичке .... Успех!
Ок, не става, понеже не можете да ги закарате в същата лаборатория. Ама иначе щеше така да се отстрани съмнението: ето един човек пак французин, знае немски, обаче не живее в Германия.
За преходността на резултатите ... :) Така е, но в случая няма значение. Защото въпроса е принципен - опитваме се да кажем нещо за езика по принцип, за възприемането му по принцип ... тоест търсим общото правило. Затова даже е хубаво да се променят обстоятелствата, защото ако и при други езици, в други култури и т.н. се потвърди теорията, значи си я бива все пак :)
Ама хора, тя в тоя си вид не се потвърди!! ... :) И е права сестричката, то не е една беля. Рупани, ама ние можем и за други работи да си говорим! Тя дипломната си е дипломна, работата си е работа... нея като я приключа, повече едва ли ще се занимавам с билингвизъм. Не се знае, де ... Но най-вероятно по-скоро не. Ако се бяха потвърдили хипотезите, щях директно да получа работа като бъдещ доктор по същия проект. Ъмъ ... като не стана, не стана, може би така е по-добре. Иначе тоя проект ще се продължи и ДА, Шогунке, планирани са действително изследвания във Франция :) ... само че без мен като главен герой. Което си е добре, то не може човек само с това да се занимава.
Аз да ти кажа право ти завиждам за средата в която работиш и за работата, която имаш - имам предвид научните изследвания. Едно е да си доморасъл психолог, друго е да се занимаваш с тази работа професионално. Най-малкото се занимаваш с нещо, което ти харесва, а не го правиш в свободното си време.
А езиковите въпроси мен действително ме вълнуват. Интересни са ми. Моят племенник в щатите например е друг случай на билингва. Той си учи езика като смесица от български и английски. Не знам, в крайна сметка, кое за него ще е чуждият език? Ама това не го споменах за да не те разсейвам - темата на твоя експеримент ми беше достатъчно интересна.
А то ако се зачекне някоя подходяща тема, с тебе наистина ще има за какво да се поговори - аз съм любознателен човек най-малкото, а ти разказваш много интересно (май се повтарям).