за нещата от живота
От известно време слушам Perry Como и си мисля за този изпит днес. Не учих никак, защото не обичам сесията, мързи ме, предпочитам да ходя на работа, стоенето вкъщи ме потиска, а съботата и неделята ги посветих на един особено специален човек. Вчерашния ден го прекарах в писане на пищови с идеята, че ТРЯБВА да го взема тоя изпит. Е, взех го. Гадно ми е. Ако ме бяха скъсали, щеше да ми е по-зле, но и така си е достатъчно криво. Какво? Дали съм започнала да изпитвам угризения? Едва ли.. Никога не съм имала скрупули относно ВИАС, та сега е малко късничко за това. И все пак.. Нещо не е наред, не знам какво, но не се радвам, по-скоро ми е тъпо.
Запознах се с един изключително интересен младеж в нета. Редно ли е да пия бира с него? Искаше ми се. Щеше да ми е много приятно да си поговоря с него, да се посмеем и да си спестя поредната скучна вечер. Нищо друго нямаше да правим, но му отказах. Стори ми се, че не е редно. Нямам представа защо. Обърквам се.
Миналия ден намерих в автобуса 5лв. Може би бяха на някое от двете момчета, които току-що станаха, но може и да не бяха. Не знаех. Докато се чудех дали да ги питам т.е. да им ги дам, защото те едва ли щяха да кажат, ако не са техни.. но можеше и да кажат.. та докато се чудех, те бяха успели да слязат на спирката, заради която станаха. Докривя ми. Лоша се почувствах. После си купих шоколад и реших да забравя за това. Хрумна ми, че тези пари са били точно за този, който ги е и видял, затова в крайна сметка са били там. Такъв е бил плана. На някого. Но не ми олекна.
Да можеше да си изпрося една разходка от онази моя приятелка. Сега не може. А мислех, че тя е различна, защото скачаше с мен в локвите и крадяхме портокали от сергиите. Бях й казала всичко за себе си. Научих я да прави айран с точно толкова сол, колкото обичам. Напълних стаята й с балони и тя ме харесваше. Мислехме си за хвърчила.. После се появи един мъж и ми я отмъкна. Оттогава малко размислих дали любовта е най-хубавото нещо, което може да се случи на човек. Някой я направи щастлива и ми я взе. Сега няма на кого да правя пластилинови човечета..Редно ли е да ревнуваш приятелката си от един мъж, който я обича? Понякога ми се иска той да не се беше появявал. После осъзнавам, че това е егоизъм. После се радвам за нея. После ми е тъжно. Обърквам се…
Всяка вечер си мисля за това как ми се скача във фонтан, яде ми се захарен памук и ми се строят снежни човеци. След това позволявам на телевизора да ме приспи, той винаги успява. Явно за това предимно се ползват в днешно време. Нали почнахме и с телефонни аларми да ставаме вместо с руски будилници. А ние имахме страшен будилник навремето.. Баба пък имаше един часовник, дето пееше на всеки кръгъл час. И какъв уют внасяше тоя часовник! Миришеше на у дома. Но сега баба я няма, апартаментът го продадохме, а с часовника не знам какво е станало...
Мисля си, че като пораствам живота ми става по-тъжен. По-празен. Предпочитам да слушам музика. Не е задължително да е Perry Como. И.. май ще се видя с този приятен събеседник, който изкочи от нета днес.. Не знам..
момо, в тази твоя публикация се крият, повече въпроси от колкото си задала. Аз ще ти напиша моята гледна точка за някой от тях.
Мисля, че въпросът, който най-много те тормози е, дали да е редно да излезеш с момчето. Аз бих казала, защо не? Какво те спира? Ако той беше тя тоест ако беше момиче, съм сигурна, че щеше да излезеш е нея. Мисля, че това което те притеснява( ако съм разбрала правилно) е, че в момента имаш приятел. Но ако се обичате, то това означава, че си имате доверие. Така че спокойно може да излезеш с момчето и да кажеш на приятеля ти.
Това си е мое мнение. Аз виждам, че ти не си от хората, който споделят много с близките си, ако нещо ги претиснява.
По въпросът за ревността към приятелката ти. Мисля, че можеш да кажеш на твоята приятелка, че се чувстваш пренебрегната. Да обсъдите нещатат пък туко виж сте стигнали дo някакъв консенсус.
Просто престани да се самоизмъчваш. Споделяй повече с най-близките ти хора, как се чувстваш. Не се стахувай от тях. Мисля, че когото хората седнат и обсъдят всичко, всеки си каже гледната точка и какво го кара да мисли и действа така, нещата се оправят.
Мила Момо,
И на мен ми се случва да зациклям върху дребни неща (е, и върху едри), та напълно ти влизам в положението. Имам си един съветник (много мъдър човек, абе това е Моят човек), който ме съветва за всички ситуации на живота. Честно - дава ми по-добри съвети, отколкото майка ми. Та аз така се измъквам от тъпите ситуации.
Дано да си имаш/намериш/придобиеш такова другарче! А ако не - ей ги една сюрия блогери, готови с хъс да се ОПИТАТ да те посъветват. Може би не винаги успяват, но са искрени, доброжелателни и изпълнени с положителна енергия, която, надявам се, ще те зарази виртуално.