за контролите в градския транспорт

Сутринта трябваше да чакам дядо на гарата, обаче аз, естествено, се успах и това беше причината да изхвърча от нас с бясна скорост. Качих се на трамвая и едва тогава забелязах, че съм си забравила на шкафчето за обувки портмонето. За мой късмет в трамвая имаше и контрольори. Обясних им, че нямам билет, пари и лична карта, Съгласих се с тях, че градския транспорт не вози безплатно, разкаях се за постъпката си и щях да слезна на следващата спирка. Те обаче започнаха да се заяждат с мен и да ме обиждат. От всякъде ми личало, че съм такава гратисчийка и заради такива като мен страната била в това състояние и какъв смисъл, че съм била бяла, след като съм се държала като циганка.. Стана ми толкова болно и обидно, че просто нищо не можех да измисля в своя защита. За пръв път ми се случва подобно нещо. Онези бяха във вихъра си и се напреварваха кой повече да ми крещи, когато една непозната, но ужасно мила жена, реши да се застъпи за мен и поиска да ми купи билет. Аз й казах, че не е нужно, но тя настоя и ето какво и продадоха:

 Не знам колко добре се вижда, но това е талон! Искам да изкажа благодарността си към непознатата жена. Трогната съм, че такива хора още се намират. Искам също да изразя възмущението си от грубото отношение на контролите и най-вече от факта, че ни продават не билети, а части от талони. Не знам как може Столична компания за градски транспорт да желае всички пътници да са редовни, когато тъкмо нейните представители вършат подобни неща.