за едни картофени кюфтета..

От няколко дни само картофените кюфтета на мама  са ми в главата. Даже и сега, когато трябва да уча за поредния (и слава Богу, последния) изпит, чета за разни центрично и не натиснати пръти, а в ума ми въпросните кюфтета... Несправедливо се е отнесла съдбата към студентите от провинцията. То как да се съсредоточи човек върху нещо като всички тия вкусни мисли са насядали наоколо и дразнят апетита и въображението..? Опитах се да ги игнорирам, ама те са толкова нагли - атакуваха мисълта ми, атакуваха я и накрая желанието да се образовам съвсем се спаружи и се предаде... И ето, седя в блога и пиша за ТЯХ (за картофените кюфтета!) като гъделичкам самолюбието им.. Знам, че ми се подхилват и ме сочат с пръст от някъде.. :(