...за Андре Мороа и "Септемврийски рози"

казват, че да четеш книги вече е старомодно. Но аз предпочитам този олдфешън вариант пред висенето безцелно в някое кафе например. Тези дни съм изцяло погълната от една книга, на която попаднах съвсем случайно при едно гостуване на родителите ми. Бях си забравила книгата, която четях в момента и търсех в библиотеката ни нещо, с което да се приспя. Така попаднах на едно малкотомче, без корица, старо издание от 70-те. Заглавието ми се видя интересно...запитах се какви ли ще да са тези септемврийски рози и понеже аз като леко шизофренна личност често откривам в себе си такива изключващи се понятия реших, че книгато може да ми допадне. И се оказах права...въпреки, че главния герой беше възрастен семеен мъж (а мен такива рядко ме вдъхновяват) усетих в този образ нещо много интригуващо, противоречиво и предизвикателно. Ако трябва с няколко думи да разкажа за сюжета то бих споделила следното - Франция, средата на 20век, висшето общество, семейството на известен писател, който с годините е загубил своето вдъхновение. Но никога не е трудно отново да откриш музата си...а както всички знаем тя винаги е придружена от една голяма и разтърсваща любов. Но е прибързвайте да си мислите, че това е един средностатистичаски любовен роман. Да, има любов. Да, тя е в центъра. И да, много е романтична, но в същото време откривам някаква ненатрапчива идея за живота като част от любовта. За една малко невъзможна, малко открадната любов, но без онова чувство за обреченост, за жертвеност или несправедливост. Не съм от хората, които вярват във вечната, единствена любов. Мисля си, че хората, които го правят залагат твърде много надежди на една невъзможна възможност. Ето защо книгата на Мороа толкова ми хареса - пропита е с идеята за кратката, но пълноценна любов, тази, която разтърсва живота ти, обръща го с главата надолу и дори когато свърши не те оставя с празни ръце. Ако имате шанс и желание прочетете книгата - убедена съм, че може да откриете нещо за себе си, може да видите написаното от друг ъгъл. Аз поне така го видях...