един забравен рожден ден...
Не знам какво е станало с мен напоследък.. Всъщност знам, но никога не съм мислила, че това ще доведе до подобни неща. Аз, която помня дати и събития просто ей-така и се обаждам на повече или по-малко близки хора за рожденни, именни и т.н. дни.. Същата аз, която адски държи на семейството си.. Именно аз, да забравя днес да се обадя на брат си.. А става на 18! Но дори и да не бяха 18, пак щеше да е много специално за него и в момента не мога да проумея защо ми е изхвръкнало от главата... Там, където до месец се въргаляха единствено заблудените мисли за едно същество, което все пак се врътна и си отиде.. Първо забравих рожденния ден на татко, но се скрих под не знам доколко основателното оправдание, че толкова неща ми се случиха в последно време... А сега това! Чувствам се ужасно, отвратително.. Не мога да се понасям, срамувам се от себе си и не проумявам в какво съм се превърнала.. Вече дори не съм сигурна,че е заради събитията от последния месец.. Невероятно съм разочарована от самата мен и ми е гадно. А не беше честно всичко изведнъж да се обръща така с главата надолу... Не беше...
Искам само да добавя, че е безкрайно важно да се обадите на любимите си хора и да им кажете колко много означават те за вас, пък нищо, че нямат рожденни дни.. защото не пожелавам на никого да се чувства толкова безсмислен и жалък, както мен в момента.
Не е хубаво, че си забравила рождения ден на брат си, но понякога човек преживява неща, които му пречат да помни всичко и всички хора около себе си. Има такива моменти и не бива да се самобичуваш заради това. А в живота те се случват доста често, поне така мисля. Я в работата ще е спек, я нещо друго. Не знам да има идеален човек, който да мисли за 100 неща едновременно.
Teri