днес бяхме в лучано

След лудницата по математика днес най-сетне си дигнахме ***овете та се занесохме да пийнем някой и друга биричка. И пак разбира се мизерия, понеже много хора си дигнаха чуковете и въобще не дойдоха... тяхна си работа де, нямам намерение да ги съдя. Пък и се засякох за кратко с брат ми :) Имах доброто желание да се настаним в Адамс, но се оказа, че всияки маси са резервирани. Всички! След това се мъкнахме 1 час с един приятел из центъра и след като той си тръгна аз си изпих самотно една биричка на бара в Лучано. После се замъкнах пред Народния театър, а там в действителност имаше бой с възглавници, както беше обявено :) Хих, след малко и мойте авери излязоха от театъра, а момичетата обясниха нешо, че не им е яко с нас ... И ние се замъкнахме обратно в Лучано. Хапнахме... пийнахме... поразлафихме. нормалното... \nА се зачудих за театъра. Колко грандиозно събитие беше, че решили да гхо осветят ала бала.... А аз все си мисля, че до бомбардировките 2та световна театъра си е бил осветен... все едно де.\nКакто и да е.. поговорихме си обстойно с един приятел за жените, любовта, влюбването ( привет, милу {} ) и тем подобни... гадна работа си е. С жени лошо, без тях лошо... няма спасение. Една е зле, нужни са ти две... три е добре и тей нататък. И най-гадното е да почнеш да се чудиш, какво щеше да е ако... Ау.. ади спирам, че да си видя малко ко напират всички в чата...