диря

В главата не звучат сонети снежни,
животът ми не е безкраен пир,
и Шекспир не реди за мене рими нежни,
и ни един поет за мен не се е бил.

И тебе не познавам, мили друже,
и бъдеще съвместно не градя,
във моят глас душевен все се вслушвам,
и той ми казва “Тръгвай пак на път”.

Не помня твойте прегръдки нежни,
ръката ми едва ли си държал,
по тези наши пътища безбрежни,
едва ли твоя поглед върху мен е спрял.

Понякога обаче те сънувам,
обърнал си към мен очи,
ръката ми държиш и ме целуваш
и заедно със мен вървиш, вървиш