действието е станало по-важно от същесвтителното...
Преди време не ни трябваше план от рода на:
"Къде ще ходим довечера?"
Нямаше нужда да ходим някъде специално беше достатъчно просто да се видим.Кръчмите средна ръка даже и не бяха достъпни за нас.То какви ти кръчми или кафета като човек има в джоба 5 лева до по- следващият месец,но и това не беше пречка.Какво толкова казвахме нали сме заедно и хуквахме из цяла София.Имаше толкова забваления.Е не,че бяха кой знае какво но разходките в парковете или в квартала бяха супер.И двамата не млъквахме с часове.И двамата се чуствахме добре.После се появиха и парите.Те не бяха нищо повече от средство за разплата и нови забавления.После дойде и недоверието ...и всичко започна да си отива.... ей така...
Вече не може да се видим,ако аджеба не сме измислили какво ще се прави.Сега се замислям,че действието е станало по-важно от същесвтителното... Кофти даже и не бях се сещал за това...
Вече важните не сме ние,а за какво сме се видели.Какво ще правим? Какво ще свършим? Къде ще ходим? SHIT....
Вече няма споделяне на съкровените малки "тайни".Даже не си и казваме кой какво е намерил в интернет.Вече се крием кой в кой форум или клуб влиза.Всичко се е свело до действието... какво ще правим?
Въобще вече познаваме ли се?
-А какво ни очаква след него?
Наистина, тъпо е. Вместо двама души просто да се видят, те мислят за това какво ще правят. А би трябвало компанията им да е достатъчен мотив да се видят!
А дали има други, по-подходящи съществителни наоколо?
А самотата винаги ли е за предпочитане пред нещо, което си отива, но все се надяваме, че може и да може да бъде спасено? (обикновено не може...
Всяко нещо с времето си - тук имам предвид една мисъл на някой с доста повече акъл от мен, а именно - "Няма нищо по-неизбежно от грешка, чието време е настъпило"...
Ще й дойде времето и на тая грешка.
А дали е грешка - кой да ти каже?
И въобще - въпроси, въпроси....
Все се надяваме един ден да се събудим и да намерим отговора.
42 ли е?
Още не ми е станало ясно...
П.С. Ако от този коментар не сe razbra какво искам да кажа, то е може би защото и аз не съм съвсем сигурна какво искам да кажа...
Объркани мисли?
You bet...
А често сами си избираме дали да ни е скучно с някой... И приемаме това за факт. Който едва ли не, не можем да променим.. И се получава като при две релси, които като изместиш едната малко встрани, след 100-200км вече може да са на коренно противоположни места.. И да не се познават.
Не е особен проблем когато това го усетиш за някой, който така или иначе ти е временно в живота, но когато стане с някой, на когото държиш и с когото искаш да бъдеш...
Успех все пак.. каквото и да означава това.