да споделиш с лист...

Знаеш ли..... мисля си за разни неща тази вечер... Може би защото не ми се спи си мисля или пък защото си мисля не мога да спя...

Чувствам се малко неопределено днес. Тази вечер седях на пейките до фонтана и си спомних как се радвах лятото на дечицата, дето си топяха краката вътре и се пръскаха и какво ли още не правеха... Не се съобразяваха с факта, че ТАКА НЕ СЕ ПРАВИ... Кой казва, че така не се прави?! Струва ми се, че живеят като малки богове... Защо и големите хора не се усещат достатъчно свободни да правят винаги точно това, което им се иска? Поне аз не се чувствам... Пък и всъщност рядко знам какво искам... Само знам, че нещо ми липсва и не съм сигурна какво е то. Нещо, което да внесе известен смисъл. Да запълни самотата. Да развали тъжната картина на прозореца или пък така чудесно да се впише в нея, че да остана очарована. Да наруши тишината на стаята... (Но без това да е часовникът с познатото до втръсване тиктакане! Определено не той.) Да не е свещичката ми тъй глупаво абсурдна, каквато е в момента... Защо просто не запаля лампата? Не зная... И часовникът на системата мига, но няма да го сверя... Не днес.. Не тази вечер. Никой в стаята не се интересува от времето. Вместо да слушам приятен диск, си пия водата със сламка и пиша тук. Най-остро се усеща всъщност отсъствието на нета у дома. Няма го компютъра и сега размишлявам без сама да зная за какво... А плюшения мечок стои кротко до мене в случай, че реша да го гушна и да му поговоря, да го поцелувам, а после отново да го сложа настрана. Той все е до мен и ме чака. Търпеливи са плюшените мечки. И никога не те упрекват, и винаги са топли, меки, понякога жълти. А очите им все празни, но...

Още по темата

Не е лесно да си женско! BgLOG.net · 30.03.2006 · Eowyn Да бе ,да...Знам ,че съм жена...Или поне приличам на такава...Само дето някак си не се чувствам жена Много е странно... Вчера например, тръгнахме на… КАРТИНА BgLOG.net · 27.10.2007 · valiordanov Очите ми пресипнаха за теб,часовникът с отрова се нагълта.Стаята - обширна гола степ,диша с мене, но изглежда мъртва. По стъклата капе тишина и стените се целуват във ъглите.Лампата от мъка изгоря,никой за смъртта й не попита. Вратата не скрибуца от печал,останала да з… " КАМЪЧЕТА " Кръстю Пастухов Поезия · 07.06.2006 · lacrima ...който ще пропадна в съботата към неделя.*** *** *** На ДесиПо Велигден на ръба на листцето бях капка роса.По Велигден на гърба на щуреца бях капка роса.На дясната длан на кутрето ти бях капка росаи се отроних във понеделник.*** **** 8**Дъждът се скри под чадъра на майск...

Прозорецът е отворен и свещичката потръпва от студ. Цялата светлина в стаята потръпва. И аз... Студено ли ми е или ме е страх? Но под леглото няма чудовище... и зад вратата не дебне никой.. Само мракът на коридора.

Иде ми да се скрия в раклата. Малко съм голяма, но още се хващам. Духовете живеят в ботилки, но аз не съм дух.. Някое си там човече съм аз в една голяма стая (не чак толкова голяма в действителност, колкото изглежда вечер). Сама съм с отворения прозорец. Може някоя звезда да се обърка и да влезе. Топло ще я посрещна. Ама звездите не идват на гости. Играят си с мен. Смеят ми се... Аз пък ще затворя прозореца. Ама точно под носа им ще го хлопна и ще си остана насаме с часовника.. Ще отброявам с него нощта, може да е забавно. Ще повтарям все едно и също, непременно през равни интервали от време. Ще бъда скучна и досадна като часовник, но и също толкова необходима. Хубаво е да си нужен някому. А аз съм излишна в тази стая и не само.. Внушавам си, че мога да седна и да обясня на един лист как се чувствам, а тази хартия отдавна вече не е дърво, което да ме успокои с влажната си след дъжд кора... Бих искала поне да завали, за да не заспивам сама отново.