да се наситиш
Мога да разбера, ако някой каже, че се е наситил на меденки, че е прекалил със сладоледа, с обиколките из магазини. Взел си е повече от необходимата доза чист планински въздух, писнало му е от спокойствие и жадува да се върне в мръсния, шумен, непрекъснато ангажиращ град. На мен ми се е случвало.
Знам какво е да се наситиш на четенето на книги и да не искаш да видиш печатна буква поне седмица. Понякога човек се насища и на усамотяването с възлюбения и желае да излезнат заедно сред хора или просто да поостане сам.
Но какво значи да вземеш всичко от едно приятелство? Да го изчерпаш. Да му се наситиш. Не разбирам...
Познавам едно момиче, което заяви, че така постъпва с хората. С най-най-близките си и скъпи приятелки. Насища им се. Не й вярвах, докато с мен не се случи същото. Насити ми се. Малко е обидно и много тъжно. Аз не съм предпочитания шоколадов десерт, не съм онзи готиния сериал по телевизията, не съм любимото заведение. Едва ли съм толкова интересна, но все пак... шантаво е. Надявах се в отношенията си с другите да не съм чак толкова повтаряща се до втръсване, но явно не е така. Ще поработя върху себе си, за да стана разнообразна... Но стига за мен.
Този постинг не е за накърненото ми себелюбие, а за вредата от насищането, за страхът ми от насищането. След цялата тая история душевното ми равновесието сериозно се разклати. Какво ще стане с мен, ако един ден се наситя на синьото в небето, ако ми омръзнат романтичните абзаци из книгите, ако ми писне да гледам цветя, ако не обичам деца, ако музиката престане да ме интригува..? Затова ли хората се самоубиват? Това ли означава „Наживях се”? Да вземеш всичко, съвсем всичко, което може да ти се даде като усещане... Възможно ли е?
От друга страна, ако напоследък се чувстваш пренаститен от вечеря с продукти в стил „МИМАС” и копнееш за мусаката на мама, това не значи че след месец или два няма да се отбиеш за един дюнер. Нищо лошо няма в това, нито притеснително. Но да се наситиш на някого и когато той почти е свикнал с твоето отсъствие, преглътнал е случилото се и живее комфортно в компанията на ново приятелство, ти да го потърсиш, защото.. хм.. сетил си се... Кофти е. Не може да се постъпва така с хората. Не е редно.
Обявявам война на насищането с човешки същества. Неприлично е. Нехуманно. Неразумно.
Насищане. Хм. Силно казано. Вярно, че понякога, някой определен човек може да ти дойде в повече, или пък въобще да не искаш да видиш никого.... Аз лично, понякога имам нужда да остана сам...
Коелю беше казъл, че най-добрите приятели са тези с които се виждаш по-рядко, защото другите знаят как трябва да изживееш живота си, но не знаят как трябва да изживеят своя.
За онзи, който се е наживял: Не са му писнали приятелите, а са си отишли от тоя свят, надживял е близките си и в един момент си губи средата. Затова си губи и интереса към живота: няма хора, които да разбира, и никой не се интересуват от него. Далеч не е твоя случай.
Не знам това момиче как се "насища" - обаче да не би да става дума за собствено пространство, за време, когато иска да чете, или да ходи на фитнес? Знам хора, които имат такава нужда. А не, че й е писнало от твоята дружба.
А иначе дружбата може да си изживее времето. Всеки човек се развива, изменя се. И ако се развивате в различни посоки, естествено, че можете да загубите интерес една към друга.
Знам абсолютно точно за какво говориш. И е много тъжно, да, така е. Аз съм като момичето, за което говориш - мога да се наситя с човек. С много близък човек. Просто съм такава. Изключително лесно се отегчавам, много бързо сменям настроенията си, обожавам разнообразието. Монотонността ме убива, може направо да ме съсипе. Това съм аз.
Случвало ми се е такова нещо - да ми омръзне някой. И то не просто някой, а една от най-близките ми приятелки. Да ми омръзне в истинския смисъл на думата - нямах повече какво да й кажа, нямаше какво повече да се случи. Изчерпано приятелство - звучи и налудничаво, и безкрайно тъжно. А бяхме много близки, винаги заедно.
Край: разделихме се, чувахме се веднъж в годината, толкова и се виждахме. Минаха около 3 години. И почна ужасно да ми липсва. Просто не издържах. И веднъж й се обадих и всичко си тръгна постарому. Е, нещата никога не могат да бъдат абсолютно същите, но точно това е хубавото. Сега сякаш я преоткривам и отново ми липсва, и отново си разправяме старите истории и пак се смеем. А тя се е променила и то не към лошо, а към по-добро. И ми е още по-интересно. А и чак като я загубих за известно време, успях истински да я оценя.
Може би ти се вижда малко жестоко (или много), може би си мислиш, че не е нужно чак да се стига дотам да изгубиш някой, за да го оцениш, може дори да си отвратена, но това също е една страна на нещата. По-неприятна или по-странна, не знам. Хората са много различни и понякога е адски трудно да разбереш какво си мисли този отсреща.
Аз мисля, че не става дума за насищане на приятелството. Просто хората се променят и много често приятелите се променят в твърде различни посоки и вече няма какво да си кажат. По-скоро, това, което могат да си кажат не е съществено, не е съкровено и лично. Променят се и вече не могат да се забавляват заедно - не ги вълнуват едни и същи неща, не им харесват еднакви филми или музика или книги или преживявания.
Аз знам за какво става дума. Приятелите не са хората, с които просто си пиеш бирата/кафето/колата/минералната вода всяка седмица по няколко пъти - това са хората, с които убиваш време. Приятелите са онези, с които се чувстваш добре, с които споделяш и те разбират, които ти липсват, когато не ги виждаш някоко месеца, но и които не се цупят на отсъствието ти, защото те разбират.
Не мисля, че човек може да вземе всичко от някой друг и да си тръгне, защото е изчерпал другия - просто от един момент натам двамата имат нужда от различни неща, променят се ...
Момо, представи си следната ситуация:
Ти и твой добър приятел или приятелка си седите някъде и си говорите и той/тя казва:
"Момо, извини ме за момент, отивам до тоалетната".
Ще му се обидиш ли?
А мисълта ми е следната: всеки човек си има разнообразни потребности и нужди (малка, ГОЛЯМА...) и едва ли един-единствен човек (приятел) може да ги задоволи всичките. Пък и не е необходимо.
А въпросното усещане за насищане до степен да ти стане леко тягостно ще дойде, ми се струва, само ако се опитваш да си подтиснеш - вместо да задоволиш - някоя естествена потребност.
Грубо, да, много точна дума. Но не само. Аз бих добавила ЕГОИСТИЧНО и БЕЗСЪРДЕЧНО.
И пак повтарям: отвратително е, когато си омръзнете с човек, с който сте изградили толкова много. Независимо дали е заради израстване, различни интереси и т.н. Говоря само за наистина близък човек.
Но пък научаваш много повече за него и за себе си, когато се преоткриете. Някакси се обогатявате, взаимно.