да измислиш живота си
Напоследък почти всеки ден ми се случва.. Ей
така.. Заблея се в тролея и си пропусна спирката. После тичам,
закъснявам за работа. Тялото ми върши разни 'полезни' неща, а мислите
ми никак не са с него. Не зная къде толкова се пилеят и защо.. Мисля си
понякога за събития, които ще ме направят много щастлива, ако се
случат. Друг път пък си представям живота занапред... един такъв,
по-различен.. и малко същия.. хубав..
Дали съм вятърничава станала? Не съм тук и това малко ме плаши. То там
е уютно, разбира се, ама не е истинско. Дните ми свършват, преди да се
усетя. Залисана в мечтите си, пак съм забравила да оползотворя времето
подобаващо. Един ден ще седна да направя равносметка и ще се окаже, че
живота ми е минал като в кино салон. Гледаш някакви неща и хора -
забавни и трогателни, интересни... вълнуваш се, а после ти палят
лампите и разбиташ, че това не се случва с теб, а с други.. или
най-често с никого. Остава си в главата ти само.. Празната ми глава
пълна с красиви идеи. Мои си, де. Не от онези, дето са полезни за
обществото. Идеи за разходка в парка с малкия ми син.. или как купувам
рокля за дъщеря си.. Градинка с цветя пред дома ми и аз с лейка в
ръка.. Лястовиче гнездо над прозореца на спалнята...
Изпуснах ли всичко, докато танцувах наум с несъществуващи призраци...?
Някой път ще опитам да присъствам в живота си. Може да се окаже
интересно.
Аз обаче друго исках да кажа,
ЧЕстит рожден ден, Момо! :)
А иначе и аз съм така...Винаги съм си представяла живота си,вместо да го живея. Хубавото на това е, че така е хубаво и "животът" е идеален, нищо ,че е нереален. Лошото е, че от реалността понякога боли, когато много се различава от представите. За това не ни остава нищо друго, освен да живеем така,че да сбъднем представите! Кой го казва, съдейки няколко поста по-надолу, но...аз в даването на съвети съм много добра.Ако почна и на себе си да давам и да си ги изпълнявам най-вече, равна няма да имам...
Честит рожден ден!!! И бъди много, много щастлива твоя красиво 'измислен' живот :)))
Зарадвахте ме с тези пожелания за рожденния ден, който все пак е днес, а не на 4ти септември или когато и да било. Би ми се искало да го променя в инфото, но не мога да правя промени там без да напиша задължителното вече 'второ име' (фамилия).. Просто аз съм само momo и винаги ми се е струвало, че четири букви са достатъчни.
Също като бебе, небе, дъга, обич, мама.. Може да се напише пост за това. :)
ПС. Не знам дали сте обърнали внимание на поканата ми в "Сапунени мехури" да се съберем днес към 19h пред "Св.Седмочисленици". Ще се радвам на всеки, който има възможност да дойде.
А за другото ... толкова хубаво си го казала, че като го прочетох първоначално, взех и аз да драскам някакви мисли на лист хартия - един вид моята версия на същото :)
Охх ще ми се да кажа нещо смислено, но май няма да е тоя път :)
Между другото, чела съм, че Марк Твен е живял действително в романите си. Жена му и тя от време на време се е "подвеждала" и също е участвала. Друго, което съм чела, ама няма връзка, е, че Луис Карол е бил педофил:) Не се бъзикам :) много бях шокирана...
Ами ... според мен е възможно мечти и реалност да се комбинират така, че всяко да е от полза на другото. Така де, след като тъй и тъй мечтаем, поне да го правим така, че да ни мотивира повече да си живеем така наречения "истински" живот.