върнете ми казармата..
край свърши се.. последните набори в българската казарма ги взеха.. супе ще кажат някои .. но не и за мен.. за мен това да няма повече казрма е почти като края на света.. защо ли? сега и ще обясня..
нали знаете какво казват -- мъж който не е карал казарма не е мъж.. жена която не е раждала не е жена.. е добре.. мъже няма да сме.. ощетиха ни.. можем да се пробваме да родим, както сподели с мен един ощетен, та поне жени да сме.. това ала-азис положение хич не ми харесва..
това казармата си е цяла индустрия.. адски много неща произтичат от казармата.. или по точно от частта с отбиването на казармата..
представяте ли си колко лекари ще останат без заплати сега като няма нужда разните му там наботи да се изкарват куци кьорави сакати луди и тн..
или пък университетите -- кой нормален човек би влязъл в университет сега сдлед като няма нужда да си в университет да ходиш в казарма ;) да не говорим за магистратура или вотро висше :))
много неща произлизат и от самото влизане в казармата.. примерно новобранските -- как ще ми липсват.. тези хубави дъъъълги вечери с много приятели и пиене.. българската икономика ще понесе удар от липсата финансова индежкиця на всеки три месеца..
ами местното производство ?!? че то всяко поделение само по себе си консумира цигари и алкохол колкото едно средно голямо населено място.. край.. свърши се ..
или музикалната индустрия -- няма повече "велик е нашия войник".. ще потъне тази песен в забрава..
да не говорим за социалната интеграция.. ак ще мога да седна на маса с набори които са били в казарма.. как ще мога да участвувам в техните разговори.. ще се чувствам отчужден и ощетен..
ще се прекъсне и връзката човек <-> природа.. кой минал по този път (казармата) ще отрече че се е сближил с природата около поделението.. че е отличавал познавал поименно всяка тревичка мравка и въобще гадинки и плевели..
да не говорим за здравето на българина.. колко бъбречни камъка са раздробени по военните уаз-ове.. или пък в танковете..
а нАуката? всеки посетил казармата се е запознал с една нова система за измерване на време и пространство.. мерки от рода на "от мен до другото дърво и обратно" .. "от оградата до обяд" ще останат не разбрани за идните поколения лишени от тези фундаментални знания получени в казармата..
и хуморът няма да е същият.. няма да ги има вече и шегите за казармата..
затова братя и сестри -- върнете ми казармата ;)
да пием за нас невкусили от тез тъй жално оплакани благинки:)
Да тропнем ний хорце на гроба на казармата! :-)
За съжаление лекарите, дето карат младежите да "разтварят бузи", още няма да си загубят работата, щото май пак ще викат донаборниците и следнаборниците на комисии...
Нещата на мъжете трябвало периодично да се мерят, за да може, в случай на война, Ген-щаба да знае мерките на запаса... :-)
Тези очарователни български притчи за това кое прави мъжа мъж и жената жена са поредните мъдри мисли, които ме просълзяват до основи. Все се надявам, че с измиране на още няколко поколения ще изтлеят и отмрат, но май няма да ме огрее....
Има голям брой хора, които по всякакви здравословни причини не могат да отговорят на гореупоменатите условия за женственост и мъжественост. Което, обаче, не пречи на съседи, роднини и познати да ги низвергват по този показател. Познавам семейства, които не могат да имат деца, което само по себе си е голяма трагедия.
Приказките от околните за некачествеността на женската част от тези семейства винаги са предивиквали много нежни чувства у мен. Същото се отнася и за момчетата, които не са отговаряли на казармените критерии, но се считат за слабаци, некачествен материал и майстори на скатаването.
Чувала съм дискусии на маса как еди-кой-си нямало да даде дъщеря си на женчо, който дори не е годен за казарма. Та, вие си се шегувате, но май още има хора, дето вярват, че сега, без твърдата ръка на казармата - край с мъжете у нас.
Нищо де, Ванка, ако ти липсва казармата, можем да ти осигурим поне мъжката любов от там. Може да не станеш мъж, но жена ще се почувстваш задължително :))))) (Кате, Йонефф, това пък е със силна ирония ;)))))) <- Това последното намигане е защото ми е весело, т.е. текстът за иронията си е прав текст (тука вече не намигам, за да не се обяснявам защо намигам.
Бог да прОсти наборната служба!
спомням си едно паметно пътуване с влак до легедарния Момчилград (някакви смътни спомени за казармен граничарски Бермудски триъгълник ?!?) ходихме на свиждане на едно войниче с моя приятелка, и по пътя се наслушахме на ужасяващи истории от една възрастна дама до нас в купето, е на всеки се е случвало, ама като навлязохме в един черен тунел без нито една светлинка и тя повиши глас и даже май се разплака, на нас много ни дойде... та така де искам да кажа че и такива моменти, за жалост или не, ще изчезнат в небитието
въобще хубав пост.
АРТИЛЕРИЙЦИ
Сапунът липсва, а водата е студена,
елементарните удобства са ти чужди.
А старшината казва: "Хайде, няма нужда
в казармата от много хигиена."
Опушени на полигона от снаряди,
готови сме да завоюваме вселени.
И носим с гордост униформите зелени,
дори да сме пропуснали обяда.
"... а в казармата..." Следва 30 мин. разказ за старшината и как нямало топла вода :)
А спомняте ли си хита
"Батальона се строява
за последен път
Старото се уволнява
зайците реват...."
Класика... ще потъне в забрава