вчера

Вчера докато вървях за работа, видях един стар,  изхвърлен гардероб. Толкова стар, а в същото време запазен. От истинско дърво с онези старите орнаменти на цветя. Стоеше на улицата и някакви мангали се чудеха от къде да започната да го цепят. Едното му крило бе отворено, също и чекмеджето от долу и там. И там видях паралели, не не просто паралели, списание "Паралели" от 8ст. със стария формат. -Помните ли го? Формат А3, черно бяло, едно списание, един живот. Колко животи са преминали през това списание, колко преди аз да съм роден? Помня , детството, това списание бе навсякъде около мен, помня хората които го правиха, помня Нуша / лека и пръст/ помня рускинята и онези големи маси на които се слагаха негативите, нямаше компютри. Помня  Иво-/занимава се с политика/, Иван/май още е в агенцията/,  Ангелче/тя сега е в канада/ , помня много други, помня  станцията на Балчик-онази стара турска къща на два етажа,/дали съществува не съм ходил от лятото на 89'/ помня станцията на Бояна-така наречения "творчески дом", Май, помня Стрелков, не всъщност съм бил много малък, но съм слушал много за него явно. Както и да е толкова животи, толкова човешки съдби, правейки списанието или четейки го са се изнизали, че заслужават поне минута мълчание, но не таз минута мълчание.  Дето циганите мислеха как да нацепят спомените, на собственика на товзи гардероб. мислейки лакомо как да го нацепят и продадът, с този гаден поглед. Човека собственика бе пазил повече от 20 години този брой /всъщност от долу имаше още/ това бе неговия живот, неговото минало, неговото настояще. А сега вероятно мъртъв, наследниците му бяха изхвърлили неговия живот, неговите спомени и вероятно са ги заменили с някое ПДЧ  толкова грозно, не нее грозно, постъпката им бе грозна в моите очи. -Кой съм аз ? -К'ъв съм аз да давам оценка? -Какво съм постигнал? -Непрекъснато съм в търсене, няколко пъти съм бил истински щастлив, Има една жена дето обичам, тя е икона за мен, останалите минават като река и за сега не се е намерила втора, която да е наполувина "икона". сменям работата, бранша, трупам опит НЕЕЕ всъщност си губя времето и оцелявам. Парите , парите не стигат да оцелея. -Всъщност след като го пиша, значи оцелявам . -Оцелявам, ама за какво? И аз ли ще ида под брадвата някой ден?  За какво живея? За какво е целия този безсмислен живот? Със стотинки съм до заплата, а тя е далеч, храната свършва и трябва да взимам радикални решения. Ще се оправя, ама нее там работата. Днес ходих на интервю за работа, удобрен съм. АБЕ ДА ВИ ЕБА МАМАТА / да нее посмеял някой да ми изтрие сливоизлиянието / НЕ НЕ МЕ УСТРОЙВАТ 400-500 ЛВ аз живея в София, а не на село  и тези пари стигат за седмици две, имам заем да плащам, заем който бе взет за живот,  живот който ми бе отнет и и така  живота, продължава,  сметки, глупости и тъпотия. Как ми трябват хиляда лева за начало на месец. Търся ви покажете се. Не се крийте от мен. Утре ще бъде късно. Утре ще бъда изхвърлен и нацепен от живота. Колко неща знам колко неща мога да правя и защо парите идват колкото да оцелея, не ми стига. Това нее моя живот. Това е кошмар. моят кошмар. Кога ще се събудя кога кошмарът ще свърши? кога ще заживея в къщата на мечтите ми, с жената на мечтите ми /вече няма такава май/ , с децата  с кучетата, конете и пр.далеч от гадния град /поне на 100км. щастлив съм