блогерите-чудо..

нещо като отговор на "среща с литературни герои" от shogun..

какво ли би било да срещна аз своите герои?!? не само литературните, ами и другите.. сигурно като дете съм мислил доста по въпроса.. но уви отдавна не съм дете..

обаче от както прочетох гореспоменатия пост си мисля по този въпрос.. кои бяха героите ми като дете?!? гагарин? иванов? (тея са космонавти) .. делон? (артист) сена? менсъл? (коли) и други..

да ама.. аз не сещам да съм горял от особено желание.. може би след като открих, че дядо мраз не съществува -- представете си дедо обърка моя подарък в още в детската градина и разбрах, че не му е тамън работата..

днес пък си говорех с колежките на работа за каузите, любовта и героичното (много общо има между темите) ..

в крайна сметка аз не точно имам герои.. нито пък идоли.. нито пък кумири..

в смисъл дори и да съм имал сред срещата с първия от тях нещо .. нещо се промени.. може би съм му отдавал прекалено голяма важаност на човека.. нещо прекалено величаво е имало в образа му.. де да можех да се сетя кой е бил този човек..

сещам се че бях малък.. сещам се че човека беше най-обикновен и не пледираше с нищо специално.. и ми каза, че като малък и той е имал своите кумиро-идоло-герои и той много е искал да ги види (дали е успял се не сещам), а сега той самият е такъв..

един вид.. как да кажа.. т.нар. герои са съвсем обикновени хора, които съзнават, че героите са обикновени хора.. ако е някой е чел "илюзии" на бах ще ме разбере..

илюзията е най-красива в момента в който я развалиш, защото разбираш колко малко трябва на реалността за да бъде като илюзия.. и колко малко и трябва на една илюзия, за да стане реалност..

that's all it takes.. и заради това нямам герои..

there are people that i admire though.. people i respect.. and at itmes i think i am not worthy of meeting them..

примерно .. първите два субекта на бглогпедията -- ежко и гаргичка..

ежко -- попаднах на нея в дА ехе ехе.. беше отдавна.. всъщност тя ми показа бглог..
гаргичка -- разменяхме реплики около едно яке.. абе хубаво си беше..

та.. идва коледната среща.. и аз.. ами.. хмм.. и ся кво ще отида? и.. абе то добре.. ама.. ами ако.. или пък.. не не.. няма проблеми ще отида..

и седя отвън дюърс.. пък то си вали сняг хич да не е.. и продължавам.. ма ся.. ма иначе.. или пък.. не бе.. вилизам.. не не влизам.. да звънна.. не не ..

и накрая си викам -- абе влизам и квото сабя покаже..

но пак се спирам..

ей такова.. то хубо.. аз съм джонефф приятно ми е.. ама не върви.. ами ако не ме познаят.. то аз съм джонефф мое го каже всеки.. и продължавам да кибикам.. общо взето времето си тече и .. абе скоро може ми дойде влака за навръщане..

накрая си казах че влзиам.. чакам няколко минути и ако никой не ме познае -- нощния през горна и обратно във варна..

и влизам.. и чакам.. и тишина..

абе на мен ли ми се стори или наистина тогава всички стихнаха?!?

и поли (а.к.а. куини) -- джонефф -- демек позна ме..

честно казано ако знаех че и тя ще присъства и за щях се притенсявам от срещата и с нея..

да се върнем на срещата.. вече всички присъстващи знаят кой съм.. и аз така на бърза ръка бях въведен в обстановката.. ели и поли ми ходатайстваха кой кой е (че аз не всички ги знам) .. и с повечето нямам проблеми да си говоря, но горе споменатите бройки ги избягвам..

щото още се притеснявам.. то хубаво вече съм там и познавам всички ама с тях още не съм се срещнал.. не съм говорил.. още ме е шубе.. ами кво ще си помислят.. ами как да го кажа.. ами кво да кажа..

и в няколко последователни момента и двете ми казват здрасти и аз ей така увисвам -- който разправя че аз съм много смел и прочее -- да си гледа работата.. принципно съм срамежлив.. (но доста често го нарушавам тоя принцип).. по същество -- изръсвам няква глупост за да не си проличи че са ме хванали на тясно..

какво по-обикновено от това?

и стигаме до срещата на уебтех.. първо незнам кой ще е.. имам някаква представа кой може да е.. незнам колко посетители.. и разни такива терзания..

и влизам.. точно два нови човека за които предполагам че може да са блогери -- и единия (бях прав) оказа се шогун.. и аз супер стресиран -- в смисъл excited -- дзен, руски, немски, ескимоси -- абе толкова всестранно развит човек (а нарич амен чудо) .. и сега какво да кажа.. шогун помни какво и казах -- здрасти.. даже не се представих.. толкова притеснен бях..

ами това е.. с мен.. с моите "герои".. с моите срещи..