без заглавие

с червеното
ще нарисувам
устните ти.
и вместо вино
тях ще пия
на бавни
ненаситни,
жадни глътки.
наместо пяна,
вечност ще забърквам
във косите ти.
ще оставя плахи,
тихи стъпки.
със синьото ще
нарисувам устните ти.
но няма да са
меки като облаци.
ще бъдат силно
овкусени с ласки
и твърди
като дървени
обръчи.
а бялото ще
бъде за лицето
ти
и вместо сняг,
по него
дъха си ще пързалям.
от шията ти
ще облизвам
вечност,
но няма с теб
и миг да
разговарям.
ще се превърна
във
свирепа котка,
ще драскам
до червено
твойта кожа.
когато във
полето ти
е топката
скъсявам
разстоянията
с поглед.