бебешко
Напоследък нещо съм превъртяла. Усещам го. Първо ми иде да се разплача от мъка без изобщо да има причина, после си пускам тука едни детски песнички и си пея неприлично високо за сините ни планини и шаро, и за първия сняг...и ми е леко на душата.. А всъщност не толкоз. Опявам аз като някоя света мъченица колко ужасно, отвратително ми е самотно, а един човек ме обича и с удоволствие прекарва времето си с мен. Един човек ме прегръща, за да ми е топличко и ме целува навсякъде и по много, а после ми пее и онази тежката тишина бързо-бързо си отива.
Да, откачила съм. Въобразявам си колко нещастна съм всъщност и само мрънкам и се сърдя на себе си и на другите, докато по-щастлива не съм била никога. Не знам това дали го разбирате, но то тези мои настроения.. трудно ми е да ги опиша с думи.
Напоследък в съзнанието ми трайно и все по-окончателно се е намърдала една мисъл. Бебе. Бебе. Бебенце! Докато си чакам автобуса едва се сдържам да не си купя някое от онези списания "Мама" или "9 месеца".. Вместо да уча за изпита ми, който неумолимо наближава, чета в нета какво трябвало да се яде през първите месеци от бремеността, кога се оформяли пръстчетата на ръчичките и други такива пикантни подробности около онова нещо, дето толкова искам да расте в корема ми.
Ненормална съм. Не съм си наумила да се омъжвам или поне ми е все едно. От всичко най-държа на това да имам бебе. Е, по въпроса за бащата никак не съм се колебала - то е ясно, че става дума за него. Да, за онзи, който толкова ме обича, но още не съм казала за откачената си идея. Страх ме е. Не сме заедно от кой знае колко време, всичко си върви добре, нямаме проблеми, но не е ли шантаво изведнъж да му изръся, че искам бебе? Няма ли мисълта да го шокира и изплаши. Какво мислите, мъже? Да не говорим пък, че момента като такъв никак не е подходящ. Догодина трябва да се дипломирам живот и здраве и може би тогава ще е по-удачно, знам ли.. Но навила съм си го на пръста сега!
Как ли не се опитвах да я игнорирам и изгоня тази идея. Все по-лошо става. Вече проверих цените на детските колички. Сутринта се събудих до него и докато той сънуваше най-спокойния си и невинен сън в главата ми се въртяха тревожни мисли за това дали моите тъмни очи със силния си ген няма да попречат на детето да наследи неговите, които са толкова красиви..
Откачена съм. Представям си как посрещаме татко от работа. Представям си как се разхождам с количката в парка. Представям си се с един огромен корем на опашка за плотера и колегите ми отстъпват да мина напред...
Помогнете ми. Не мога да споделя с приятеля си всичко това. Мисля, че е прекалено рано за нас да говорим за това. Отделно, че не му е сега времето. И това, че може да се уплаши от цялата тая история, да се почувства някак несвободен като проумее какво точно му кроя.. Страх ме е.
А иначе ще влезна в лудница, ако скоро нямам едно бебе. Вече знам кои биберони са по-подходящи за детските зъбки. Ужас, ужас, ужас...
Трябва да слезна на земята някак си. Колкото се може по-бързо.
Ами като питаш тъй любезно, ще си позволя да споделя мнението си. Много е хубаво това, което искаш, спор няма. Както пишеш, виждам, че имаш добър човек до себе си и си мисля, че ако споделиш мечтата си с него няма да навредиш на никой. Мисля си също така, че несподелянето с течение на времето може да започне да те измъчва все повече и повече, което има голяма вероятност да рефлектира и на човека до теб. И не на последно място си мисля, че тъжното ти настроение, което долавям на моменти в това, което пишеш е породено точно от желанието за следващата крачка в живота на "възрастните". Не забравяй, че хората са заедно да споделят както хубавите моменти от живота си, така и да се подкрепят един друг, когато са несигурни в нещо, а споделянето и диалогът винаги помагат.
Бих искал да не приемаш това като съвет, а просто като мнение. Мисля, че най добрия съвет можете да си дадете вие с твоя човек и никой друг. Желая ви много щастие и любов.
Защо да си откачила??? Напълно нормално е. Щом и аз се хващам, че си мисля за бебе. Понякога отварям bg-mamma, чета и попивам информацията. По улицата се зазяпвам в бебетата...
Сподели го, щом обичаш този до теб. Аз споделих това желание и се разплаках от щастие. Олекна ми :) Знам, че няма да работим по въпроса скоро (по-малък е от мен), но това не ме спря да го споделя.
Успех!
Момо - щом си мислиш и мечташ, значи вече си готова за това дело! Аз понеже малко късничко родих (по обективни и субективни причини) насърчавам моите приятелки да раждат докато са по-млади. Не че по-късно не става - ама си има други минуси. Та, сподели му го - нали се обичате? Някои мъже малко се плашат в началото, но никой не може да ти каже, как твоя приятел ще реагира със сигурност, защото само ти можеш да бъдеш свидетел на реакцията му!
И накрая, да не ви плаша, но е факт, че за едно бебе си трябват между 100 и 200 лв. на месец, и съня ви отива на кино! Исках по-оптимистично да завърша, но нали съм си реалистка, та не се стърпях да обърна внимание и на тази безспорна истина!
Успех момо!
И все пак помисли още малко преди да се решиш. Имай впредвид, че не можеш да го върнеш в магазина.
За финансите не се притеснявам чак толкова, защото знам, че ще се справим, макар че няма да ни е много лесно.
Единствено от неговата реакция ме е страх.. Страх ме е какво ще си помисли или каже той... Не знам дали изобщо някога ще се осмеля да споделя това с него.
:) Ами не беше много очарован. Каза: "И аз искам, но е рано още. Поне за мен. Като започна да те издържам..."
Хайде, казвай му вече при първи удобен момент.