Ъ?! Логика в живота?

Имам някакво странно чувство, че литературата е изкуство. Да представя живота си в литература ми се вижда идея повече от щура. Той никога изкуство не е бил – обикновен живот на обикновен крокодил. Вярно, че от емоции прелива и вечер сърцето ми трудно заспива – но за да има равновесие го разказвам като уравнение. Уча разни сметки и задачки, за да търся логика в своите крачки, а после се оцветявам от петите до главата, за да се намирам в тълпата. Защото ако някой ден се изгубя, само Аз ще искам да се потрудя да потърся оная луда, опитала да заключи живота в ода.