Ще си спомням за теб,когато трябва да те забравям...

Ще остане в мен онова наше време,несподелено с никого другиго. Като спомен, към който ще се връщам,когато съзнанието ми е изчистено от всичко друго или упоено с всичко друго. Ще си спомням за теб,защото подобни отношения не се забравят и не трябва да се забравят,макар оставили сладко-горчива болка на недовършеното след себе си. Знам че трябва да се оставим и все пак неизвестността на въпроса " А ако стане...?" да тегли след себе си още въпросителни,които ще замлъкнат след  време,може би... Ще се спомням за теб защото съществуват моментите,в които си докосвал душата ми. Казват,че краят е ново начало.На какво? На добре забравено старо? Или зле пресъздадено ново? Ще мога без теб и ти без мен,но най-тежко е да се откажеш,когато ти е сладко. Ще си спомням за теб,когато знам че трябва да те забравям,но няма да искам. Макар,че не обичам спомени,макар че ги отричам. Понякога съм си мислила че с един човек усещанията са уникални.И че повече няма да се повторят с друг.И е точно така,но това не ти пречи да срещнеш друг,с който да имате своите моменти на лично щастие,споделено между двама ви.