Ще се справим. Заедно

Правилно. Само не бих говорил за български дух непременно, което няма особено смислово съдържание до доказване на противното, а за дух на солидарност, на колективна интелигентност, за демократичен дух и за гражданско съзнание... това са качествата, от които има нужда едно общество, които има нужда да се култивират ежедневно, за да може да се нарече то такова, особено в условията на криза, като в момента напр. А не както го желаят ултра-либералните или авторитарните идеологии, пропаганди и политики, които нямат интерес да съществуват подобни съзнание, качества, демократична култура и здравословни граждански способнобности и рефлекси, което Тачър прекрасно илюстрира със своето: „Няма общество, а само индивиди.“ Особено, когато върхушката прави всичко възможно за това да няма органично демократично общество, действителен граждански дебат по всички основни въпроси, възможността на демократичната общност да се измисля и майстори постоянно и самостоятелно от опасните професионалисти в областта на политическото, което не е нищо друго освен общото. А по дефиниция никой не може да е повече експерт по общото. С изклчение на мошениците. Ето защо сме на такова дередже. Ето защо и образование, и здравеопазване, и земеделие, и пощи, и пътища, и индустрия и природа са в такова ушушкано състояние - защото едни нагли хитреци разбират повече, а другите са сведени до мълчание и бездействие при решаването на общите въпроси. (Любопитно е, че обикновено са мъже...) Ето защо има нужда демократичната култура да се развива изосновно, в смисъл на демокрацията като постоянно общо дело, да се възпитава навсякъде и образованието да се демократизира действително, вместо да служи за възпроизвеждане на привилегиите, то да може да компенсира максимално семейните, културни и обществени неравенства и да даде основите за тази демократична и екологична култура.

Докато, в момента особено, дистанционното образование и екраните вкъщи, потвърждават и изострят особено много тези неравенства, защото учащите имат вкъщи още по-малко равноправни условия и възможности, отколкото би било редно и справедливо да им се дават чрез общественото образование т.е. едно образование, което се стреми да бъде демократично, и то на територията поне на една страна, стремейки се да компенсира неравенствата между т.нар. елитни заведения, сред които все повече частни, и другите, тези, предназнашени за масите, между столицата и провинцията, между града и селото...

 

В тази перспектива ето една статия по темата. Бих добавил към нея, че има и сериозен просблем с използването на авторски експлоатационни системи, програми и платформи не само от гледна точка на неприкосновенността на личния живот и данните, но и поради привикването на използването на подобни печалбарски продукти, т.е. които постоянно струват пари на обществото и образованието, които се наливат в едни частни ръце за един продукт, върху който няма никакъв демократичен контрол или прозрачност, при положение, че съществуват страхотни възможности за адаптация на вече широко развити и използвани свободни програми и алтернативи, както и в останалите обществени администрации, и което евентуално би струвало малко повече средства в един начален етап в адаптирането и превеждането на програмите и също в педагогиката по тяхното усвояване, но в последствие е много по-евтино и може да се прилага навсякъде без никакви права за заплащане, много по контролируемо, демократично, даващо възможност за усвояване и приспособяване на технология, която да съответства на нуждите, а не да форматира индивидите, заведенията, институциите и държавите по калъп и да им изсмуква всичките данни, което противоречи на всякаква независимост и суверенитет, освен че струва майка си и баща си и то си плащаш редовно и безконечно.

Естествено технологиите също има нужда да бъдат мислени преди да бъдат налагани, както в личен, така и в обществен план. Индивидите имат нуждата да развиват своите качества и способности, себепознание и реални отношения с другите индивиди и форми на живот, своята емоционална интелигенстност и зрялост, да бдят за своята автономия и свобода спрямо екраните, да са наясно със своите разнородни потребности, така че дигиталната хигиена и липса на зависимост, спазване на безопасна дистанция и съзнателна употрепа да е само част от общата хигиена на живот.

Ето и статията спрямо настоящата ситуация: