Щастливец

Първи август,тази дата вероятно никога няма да я забравя,защото има специално отношение към мен.Това е датата на която аз имам честа да посрещна изгрева на едно необикновено място с едни необикновени хора, всяка година в продължение на 5 години.Няма да споменавам имена просто защото някои от тях със сигурност ще недоволстват само от мисълта че споделям с вас общите ни преживявания...
     Вечерта на 31 юли ,събрали сме се познати върли фенове на футбола да обсъждаме кой, как и какво е правил през седмицата на по бира и картофки на едно от местните капанчета.Нявсякаде по удължената маса текат оживени дискусии,но аз нервно си поглеждам часовника и някак си думите минават празни покрай ушите ми.Още е 11 и 27 ,а момичето което ни обслужва хварчи покрай нас с халби бири, а аз се заглеждам се неволно към морето и за пореден път се удивлявам колко тихо е -без нито една вълна и как отблясаците от светлините играят по повърхността.Постепенно алкохолния градус зима връх и ние решаваме да отидем на дискотека.В дискотеката няма място да се разминеш хора много ,но един от аверите е запазил сепарета така че аз тежко се настанявам и за разочарование на някои хора от компанията не ставам да денся
Нищо на мен ми е достатъчно да наблюдавам.Красиви жени ,мъже които флиртуват ,разни комплексари ,изобщо фешън пийпъл ,който част от него се надява да си тръгне с някоя мадама ,друг пък с еправи на интересен и кокетничи...Наближава 3 сутринта,време е да се подготвям,все пак срещата която ми предстоеше се случва веднъж на 1 година за съжаление.Прибирам се пеша тихомълком изнизайки се от шумната компания.Слагам удобни дрехи с по тъмен цвят и си пускам джаз музика....Часът е 4 и 30 сутринта ,изтрелвам се като пружина от леглото спирам музиката ,обувам се и тръгвам по пустите улици.Стигам до "Лазур" и със задоволство гледам 18 етажния блок,скачам в асансиора и се качвам на последния етаж."Идеално капандурата за покрива е отворена." От горе се разкрива приказна гледка ,морето ,светлините на Сарафово и Поморие се виждат ,перфекто ясна нощ.От другата страна центъра и хотел "България" свети  отвъд тях се вижда пристанището, а на запад и езерото Вая,спокойно мога да остана така цяла нощ и да се наслаждавам.
 Стряскам се когато усещам една ръка на рамото си,тих както винаги се задава един от "братята" без каже нито дума съсредоточено ме изучава изпод суровия като на хищник поглед.Не след дълго се усмихва и големия белег от нож на лицето му ми изглежда някак си по приветлив.Помня до най-малки детайли как го получи.Всичко беше заради "сестричката" ни.Една явно прохождаща мутра с още двама комплексари с бръстнати глави решиха, че могат да я задяват по доста просташки начин.Още преди да стана се разправи с тях за отрицателно време,без дори да разбера какво става...като по филмите...Можеше просто да извика своите хора ,все пак е един от  тъмните със съмнителен бизнес ,дребен почти колкото мен но ползващ се със особен респект между своите ,малко хора го познават и в това му е силата ,винаги на сянка.Нямаше защо да се изненадвам когато винаги успяваше тихо мълком да се промъкне без да го видя...Войн в класическия смисъл на думата ,такъв какъвто аз никога няма да бъда...
 Минават около 10 минути без да "обелим" и дума ,когато се появява и другия ни "брат".Човекът гений който спокойно мога да го обявя за бог на компютъра ,властвайкии над новите технологии софтуер и хардуер.Предполагам господин Гейтс ако знаеше за съществуването му, сигурно щеше да го направи неговата дясна ръка.Единствения му проблем е че е много непостоянен и бързо му се изпарява интереса.
     Прегръщаме се превъзбудено и нашето генийче започва да  разказва своите проекти ,докато ние със другия "брат" внимателно го слушаме.
     Точна както винаги ,малко преди да изгрее слънцето се появява нашата сестричка!Безпорно има стил -високи токове класическа червена рокля прическа на кок ,елегантна походка,чак се чудя как се е промъкнала през мръсната капандура без да се изцапа,същинска писана и разбивачка на мъжките сърца ,вкючително и на моето ,но приятелка завинаги нещо повече наша сестра.
     Слънцето изгрява ,прегръшаме се всички и мълчаливо наблюдаваме оранжевите отблясъци по морската шир.Това е нашия миг и аз съм най- щастливия човек на света.