Щастлива съм!
Точно заради дни като този живея!
Всъщност не се е случило кой знае какво. Даже абсолютно нищо особено не се е случило.
Както обикновено се успах. Както обикновено закъснях за лекции и Попов се заяде с мен, но аз не му останах длъжна. Както обикновено едната колежка ми се изрепчи и ме обвини, че съм била абсолютно безотговорна и заради мен всички страдали (?!)... Абе нищо ново под слънцето...
И все пак се чувствам безкрайно щастлива! Сякаш цялото щастие на света се е изсипало върху мен! Витае във въздуха и се закача непростимо с мен. Сигурно не съм се усмихвала толкова през целия си живот, колкото се усмихвах днес!
Готино! Жалко, че повечето ми дни не са все такива!
Проклето гласче, нали! Пусто защо само понякога ми говори на неразбираем език!
Вчера си е за вчера. Днес имам чувството, че съм глътнала топка косми. На всичкото отгоре дето помръзнах снощи се обажда синузита ми, а нямам хапчета!
"I hate to stay, but then I hate to leave..."