Щастлива съм!

... и малко шокирана. 

То вярно, че бременност и кашлица не могат да се скрият, ама да разбера чак сега,че леля ми е бременна, при положение, че чака бебето феврурари месец О-О...То както беше тръгнало, можеше да и ида на гости чак за рождения и ден и да се окажа изненадващо не с една братовчедка , а с две...

Както и да е, много съм щастлива за това, цяла нощ тормозих Ицо да му звъня и да му обяснявам колко много се радвам. Той и той милият  е полурадостен заради две неща - добрата новина (както той се надява) е, че ще престана да мрънкам за наше бебе в следващите година - две  (чааааааакай...), но лошата е, че ще ми се виси у леля ми, пък те както се долИбват ...хихик ;)

Снощи като и бях на гости и като ме отпочна пак - кога ще се жениш, за кого ще се жениш. Ама чакайте, бе хора, аз съм на 20 години (21, както саркастично ме поправи тя), кой нормален човек се жени толкова млад! Ама те, та не, те се притеснявали, на тях трябвало да кажа, те не искали само да бъдат гости, ами и да участвали в организацията. После що се омъжих тайно - ей за тва - щото не исках никой да ми се бърка в личния живот и в най-хубавия ми ден! И от темата за сватбата , разбира се, минахме на тази още ли съм с Ицо и как всъщност той е много добро момче, обаче не е подходящ за зет , защото не бил улегнал. Ама от къде знаят те улегнал ли е или не, като са го виждали веднъж! първо...и второ, защо пък да искам улегнал мъж? Аз искам мъж, който умее да задържи вниманието ми - да ме предизвиква,да ме ядосва , ако трябва...Някой, с когото да изградя живота си, а не просто да се впиша като бижу за коктейл в неговия вече изграден живот...Не отричам,че и това си има предимства, но не мога да бъда толкова пасивна (макар че на пръв поглед в отношенията си с мъжете съм пасивна)...

А и още нещо - от какъв зор да им казвам аз за моята сватба, след като те не ми казват за тяхното бебе?! Целият род знае, само аз не знам?! Мислели,че знам...Е, от къде да знам?  Нашето семейство (включвам родителите си, бабите и дядовците и двете ми лели)  определено нещо не е наред...То бива тайни и интриги, обаче наистина вече имам чувството, че съм героиня в сапунен сериал и чакам с нетърпение следващия епизод...

И все пак съм много радостна, че ще гушкам бебе толкова скоро ;) Може би ако бях разбрала през юли като другите, щеше да ми се вижда много далечно и да се изнервям от нетърпеливост :)