Щастие

Знаете ли... Щастлив съм. Четох сега един коментар, в който Дарличка казва, че иска синът и да учи при учителка като Куини. Четох какво е написал Entusiast, четох много неща. И съм щастлив, че тук има такива хора.
Да, верно, понякога се сдърпваме. Вярно, аз понякога не знам какво да правя и как да реагирам... Но накрая пак виждам хора, които са спорили цивилизовано и всеки в своето мнение сякаш цитира онази мъдра мисъл "не съм съгласен с теб, но ще дам живота си да кажеш какво мислиш". Май беше на Жан Жак Русо. Ако бъркам, поправете ме.
Животът върви, помъдряваме. И аз не съм вече онова хлапе, което бях преди година и половина. BgLOG стана нещо, което което надмина всичките ми мечти.
И искам да благодаря на няколко души. Ей така, може би, защото хубави неща трябва да се казват. Не трябва да се чака последния момент за това.
На Жоро Атанасов, за това, че ми позволи да развихря мечтата си. Че застана до мен и че често ми прощаваше моите грешки. Наричаше ме тиква, а аз го обичах :)
Таничка - знаеш ли, няма да забравя твоя смях в онази пицария, където пийнахме и хапнахме. След това всичко написано от теб свързвам с този смях. Радвам се, че има човек като теб. И знам, че Жоро е един щастливец! Толкова си мъдра, и такива хубави неща пишеш, че няма как човек да не те обича! Сигурен съм, че Калоян и Траяна са щастливи деца! :)
На Божидар, който ми даде много. Не само за BgLOG, но и за живота. Не съм виждал такъв човек, търпелив, мъдър и така вникващ в човека отсреща. Така съм го ядосвал, че не е истина. И се радвам, че го има. И надявам се не само като бизнес партньор, но и като приятел.
На Яничка, която беше с мен още от самото начало и ми помагаше във всичко. Която се вълнуваше от всичко и често, много често ме подкрепяше. Всъщност, често е глупава дума, подкрепяше ме във всичко!
На Куини, която е тази, която е. Жената, която има този чар, че омая всички ни. И омая още стотици други. Поклон!
На Тонката. Този безгрижен (на пръв поглед) веселяк, който е така мъдър и така добър. И който не веднъж се е поставял на мое място - нещо, което уважавам. Наздраве приятелю!
На Веско! Този човек, от който лъха такава силна нежност и доброта, че е трудно човек да си представи, че не би бил администратор на общност Поезия. Благодаря ти Веско! Помниш, как щяхме още в началото да се скараме, но виж какъв е живота, странен и красив е той, нали? :)
На Момо! Момо, гордея се че те познавам. Нямам думи да опиша възхищението си от теб за това, което правиш. Такава доброта струи от теб, вярвам, че е заразителна, а това е нещото, което съм искал да дам и аз на другите. Ти го правиш по-добре от мен и то чудесно! Радвам се, че те има!
На Щепси - тази омайна хубавица, с която съм танцувал не веднъж и дваж. Тя ни дари с Любов. И мъдрост. И то чиста и ненатрапчива. Красива мъдрост. Знаеш ли Щепси, обичам те! Като приятел. Всъщност, това важи за всички горепосочени и тези, които ще последват!
Мейкъра - ооо, такъв човек няма! Добър, чувствен, артистичен и тъй чудесно специфичен. От него лъха аромат на ирландско уиски, а може би мастика, но всеки знае, че очите му излъчват любов и нежност.
Арагорн - Човече, искам да ти стисна ръката. Ти каза да пием бира, но прости ми, досега не успях. А трябва да поправя тази грешка. Искам да стисна десницата ти! Ти вдъхнови толкова хора. Заспивал съм с мисълта "що за човек е Арагорн?" и всички отговори са били красиви.
Еовин - нашата принцеса. Нашата млада майка, която още преди да е станала майка, е отдала себе си на това. Щура глава, която дава много нежност и топлина и така нужното ни веселие. Желая ти скоро да имаш бебе и да си така щастлива и усмихната, каквато винаги сме те виждали!
Микромакс - човече, знаеш ли, че когато пишеш, 30% е за ядене? :) Хаха, без майтап! Но е чудесно! И нещата, които си писал ме изпълват със радост че те познавам. Имам чувството, че аз съм ги писал. Особено онези пътеписи. Ще ги прочета отново!
БасиДи - хей човече, каза, че ще се жениш и изчезна? А ми липсваш. Вярвам, че и на много други хора. Няма да забравя как яхна колата да ходиш до съседен град, за да искаш в 23 часа запис от радио Стара Загора. Благодаря ти!
ИванАнгел - хей човече! Оптимист по душа, борбен срещу несправедливостите в живота, човек, който обича природата и искрено обича приятелите си. И ти си един от хората, за които давам ръце, крак и черен дроб!
Ох, много сте! Никой да не се чувства обиден, че го няма тук. Утре ще продължа. Не мога да спра до тук. Сега лягам, утре продължавам :)

Винка ми каза в кюто, че човек не изрича току-така такива неща. Че за да ги каже, значи има нужда от катализатор.
Повярвайте ми, за да ги кажа, значи съм имал катализатор. И той не е едно или две неща, а много повече.