Шопландия - част поредна!!! Из "Хрониките на един вампир"

И имаше странник - луд, необразован, очукан от живота кръвопиец ..... винаги беше на мене си, дори и в най-тежките и кръвоносни случаи, винаги бодър, винаги смотан, винаги с решение .... беше вампир и достойно защитаваше народа и расата си, че бяхме малко и на изчезване .... въобще достоен глупак и винаги усмихнат .... такъв го помня .... появи се плява, храна, леш (а не леж) някаква весела, пълнокръвна и усойница лъжлива и развратна .... открадна го. А той имаше слънце ... беше точно зад гръдния кош, малко вдясно като го гледаш отпред ... истинско слънце беше, богатство ... тогава. Живееше в Слънчевата страна, но му беше писнало да се мори много и затова реши да се мори по-малко. Оная, усойницата, му каза за друго място - Шопландия и той реши да замине. Събраха се вампирите и му казаха, че ще се загуби и промени, ще го излъжат и ще го ограбят, но той не повярва и не след дълго беше там. Имаше цел вампира, или поне си мислеше, че има ... отначало трябваше да се ремонтира:
- "Затова"- казва- "съм тук , да се ремонтирам, че кръвта ми вече не е толкоз червена, не е толкоз искряща и гореща като у нас .... ше кажеш, че ме претопяват! "
Разбра го сам, но реши да се бори и загуби таз борба .... беше чул от други бивши кандидат-вампири (сега - сини активисти), че ако караш през просото и чакаш, все нещо ще се случи. Отначало не ги послуша, а после не разбра как се озова сам без да иска в този капан .... не подбираше задачите и приемаше всякаква работа - оттук започна, но все още намираше сили да се усмихне ..... реши да забрави дълга си и този на всеки вампир, пренебрегна че е в плодна възраст, вече твърде дърт, за да мърсува и достатъчно умен, за да го прави с лекота .... тръгна през просото и досега върви уверено там .... забрави вампирите, оплю всеки от рода им който не пиеше с него, всичко що изкарваше с труд - изпиваше ..... макар и да беше мръсно и изцапано, и покварено... загуби всичко що беше спечелил, реши да ги предизвика .... с една дума (или по-точно две) - беше шопландисан. Целта му беше мъгла, желанието - кръв огнена - толкова, колкото можеше да поеме или да плати .... жалка картинка, но негова собствена. Беше се оплел и живееше за две неща - за момента, в който ще вземе валутата си и за момента, в който ще я замени за кръв - некачествена, рядка в много случай, приличаща на пикня и предимно от хмел .... А беше велик вампир и Слънцето му работеше тогава ... а сега го шопландисаха и разраниха. Обиди ги всичките от семейството си, не остана вампир който да не му се смееше, независимо от повода ..... не го познаха, не го помирисаха, не го чуха, не го усетиха - беше се превъплътил в друго някакво изчадие ..... но той все още беше сляп и всички го чакаха да се събуди като от сън, че го помнеха друг преди време. Обърка го тая страна, развали го .... Шопландия ..... Проклета ландия.... а беше велик вампир. Такъв го помня, такава е и историята, която разказвам. Болката му беше обща, Слънцето му грееше над всички ....а сега - не слънце, а топка черен, студен камък. Вампирското слънце му казвахме тогава, че беше първи сред нас, че водеше и го слушахме .... а сега - не слънце, а сянка ..... не топлина, а догарящ въглен . Но ние чакаме и знаем, че той пак ще стане, когато си почине .... пак ще бъде изправен, когато си почине .... пак ще свети, ако не почине. Такава е историята му, такава ви я казвам и нека Боговете ме съдят, ако съм излъгал някъде. Луд е и няма лекарство за лудостта му, но лек има за историята му и любов е, затова не му се сърдете, но го обичайте така, както се опитвам да го обичам и аз.

                                                Из "Хрониките на един вампир"
                                                От Vimp Свидетеля