Шепотът на морския вятър

Шепотът на морския вятър

Вървях по пясъка боса,

потънала в размисли,

безгрижна, дългокоса.
Бучеше вятърът в моите уши,
и ми шепнеше нежно: "Погледни го, погледни!"
Говореше той за морето,
за синята бездна и нейната власт,
за това как кара сърцето
да тупти с неудържима страст.
Заглеждаш се в него до хоризонта,
задава се корабче - малко, отляво на фронта.
Тихо и кротко на пясъка седнах
и със сълзи в очите към него погледнах.
Корабът бавно към брега се понесе
и нови мечти за мене донесе.
Днес аз все още по плажа вървя
и шепота ветрен вечно ще мълвя.