Шарена черга

Днес ми показаха света като много сфери с различни цветове и измерения, които понякога се пресичат и образуват нови цветове и гледни точки. Та оттук и думата "светоглед" – виждане на ТВОЯ свят през ТВОИТЕ розови или др. очила. Когато попитах дали тези шарени вселени са сфери, ми се отговори с някакво учудване, че въобще съм се запитала. То май е все едно да питам дали Черно море е мокро. И все пак... Защо понякога ми се случва да си мисля, че моята лична вселенка е с формата на сълза и с прозрачността на киселинен дъжд? Друг път се кълна, че аз като център на света си седя в центъра на своята сфера и размахвам камшик по-дълъг от радиуса, за да ме забележат дори външните светове... Не – категорично отказвам да повярвам, че всички светове си приличат по каквото и да е – било то форма или нещо друго. Айнщайн би потвърдил, че е възможно да съществуват две вселени с подобни или еднакви атрибути или характеристики. Но не е възможно всички вселени да имат форма, камо ли тя да е сфера...

Позволете ми да си мисля, че моята вселена е... примерно амеба и се движи като с псевдоподи, но пряко всички закони на физиката. Нека Вашето Аз повярва, че моите ориентири в живота са цветовете и облаците настроения; че аз се пързалям по живота като звезда по орбитата си (с разликата, че аз съм главният строител на орбитата си и тя определено не е кръгла или елипсовидна или поне описуема); че в момента, в който ми хрумне, че моят цвят е цветът на горящата вселена, ще се самозапаля и ще изгоря усмихната... Нека Вашето Аз повярва, че Аз съм си Аз. По дяволите – просто повярвайте в мен! Знам, че е трудно – има дни, когато и аз не го мога, но затова пък просто НЯМА ден, когато не се нуждая от нечие вярване в мен. Всъщност трябва голяма вяра в мен, в моята нелудост и още нещо, за да прочетеш тези редове, че дори и да ми се усмихнеш и така да ми подариш късче от своя свят и цвят. ВЯРВАМ, че не е лесно да ме възприеме ТВОЯТ свят, но затова пък... затова и продължавам да живея. Не мога да си позволя моята уникална вселена да загине недокосната и неразбрана. Не мога да унищожа цвета СИ преди да съм сигурна, че си прочел моите сложни смесени, съчинени и съставни изречения. Не мога да съдя за своя цвят преди да съм видяла всички други. Хамлет беше обяснявал нещо от сорта, че да познаваш другите значи да познаваш себе си. Ще е жалко да умра без да съм се познавала. Е, не е като да няма прецедент, но... Но пък за другите (респективно и за теб) ще бъде прекрасен пример една шарена черга да умре с широко отворени очи.

Ако можете да изтърпите още една псувня, мога да добавя и: "Мамка му, кой знае каква скапана форма ще има тогава тая моя прословута вселена?!"