Чух те, защото ме повика

-Спри да подсмърчаш. Съвземи се и сбъдни предсказанието на живота си.

-Лесно ти е на тебе. Само съвети знаеш да даваш. Не си преживял нищо, не знаешнищо.

-А ти разказваш наизустени приказки.

-Наизуст, но са истина. Може и да не са минали през мен, но това не ги правилъжа. Докато ти си лъжа.

-Остави иконата и излез навън.

-Там няма нищо интересно.

-От къде знаеш? Видя ли?

-Не. Не искам. Страх ме е.

-Че какво по-лошо може да ти се случи от това ти самата да се заковаваш тук и даплискаш от същността си наоколо. Тук и вътре. Иди се разплискай навън. Не бъдитакава скръндза. Така няма да обеднееш. Доброто не свършва, то не може да сииде, след като го притежаваш, само повече може да стане.

-Както и Злото. Аз имам от двете.

-Точно за това е по-добре за си покажеш носа. Вече си станала част от оназиборба, за която пише в книгите, които четеш с такъв интерес и тайно си мечтаешда си героиня в тях.

-Ти пък от къде знаеш какво чета? Освен това не съм чела от години.

-Не е хубаво да се лъже. И не отклонявай темата.

-Не я отклонявам. А и не съм те питала нищо. Нито съм те молила.

-Брей, така значи. Ще се правиш на силна. И пред кого?

-Де да знам. Не ми пука кой си. Искам само да млъкнеш и да ме оставиш да спя.Заради проклетите ти навестявания не мога да спя. Провалих си живота, апсихоаналитикът не може да ми помогне. Моля го, аз дето не бива да го моля,защото той е длъжен да го направи, моля го да те накара да се махнеш. Прави миразни хипнози, не знам какво си още. Но ти продължаваш да ме гледаш. Знам, чеме гледаш, макар да си човек без лице.

-Не ме обиждай. Отдавна не съм човек. И аз бях като теб и доброволно скъсах счовешкото в себе си. Сега съжалявам. Много съжалявам за молбите и желанията си,които до едно се сбъднаха и не остана нищо, за което да се помоля. Освен давърна времето назад и да поправя нещата. Само че този, който ми беше повече отприятел, този който сбъдна желанието ми, беше казал нещо, още преди да скъсамсъс себе си. Каза ми, че после няма да мога да върна времето. Не ми остананищо, освен да помогна на хора като теб, да не стигат до моето положение,защото… защото аз те виждам…

-Не ми трябва помощта ти, не ми трябва зрението ти. Искам да си бъда аз. Оставиме да направя избора си. Не се нуждая от никой за това.

-Тогава защо ходиш на психоаналитик?

-Защото оня ден имаше преброяване и ми дойдоха гости да ме преброят. Задавахаужасно трудни въпроси, на които не можах да отговоря. След тях дойде личния милекар. Или той се представи за такъв. Говорихме си. Отдавна не си бях говорилас никого. Това ми липсваше… Лекарят ми назначи психоаналитик,  и така…

-Като обичаш да си говориш с хората, тогава защо не си говориш с мен?

-Защото ти не си човек. Преди си бил. Може би си прав. И аз искам да бъда катотеб. И аз след време ще искам да върна времето. Но все още не го искам. Битрябвало да знаеш доста неща за мен вече, след като толкова често ме навестяваш.На мен не ми липсва времето. Не искам да се връща нищо. Клиширано е да твърдя,че ще променя еди какво си, ако имам шанс. Всичко с времето си. Не тъгувам поминалото. Искам да изживея настоящето и бъдещето си, без да…

-Да плачеш ли! Ти би трябвало да си най-щастливата тук… в света, който обитаваш.Ама не си, нали? Така е… Постоянно плачеш.

-А може би сълзите не бликват от очите? Така ми каза веднъж един просяк, койтоме дръпна за дребната монета, която аз не му дадох. Подарих му калейдоскопът отдетските си години. Прекалено съм мекушава. И много сълзи има в мен. Не съм гиизплакала явно.

-Не се оправдавай.

-Не се оправдавам. Но ти си прав. Не съм щастлива.

-Защо?

-Защото не съм доволна, защото искам да изпреваря времето и не ми харесва, черазбрах защо не успявам. Как мога да изпреваря част от себе си, или нещо откоето аз самата съм част.

-Това е. Научила си най-важното.

-Не е така. Най-важното аз няма да го науча, прекалено съм упорита. Това казва ипсихоаналитикът.

-Не ми говори за него. Ти не го познаваш.

-А ти познаваш ли го?

-Да, аз му казах за теб.

-Ти ли? А аз си мислех…

-Не си само ти тази, при която ходя. Посещавам толкова много същества, а психоаналитикътти най-вече. На него имат повече доверие, той може да се ползва с привилегиите,които не ползвам аз. Аз всявам страх … а той доверие и позволение да помогне.

-Но тогава? Той самият…

-Точно така.

-Но защо не спреш да се намесваш и не оставиш нещата така! Отивай си в твоясвят. Заминавай! Ние нямаме нужда от още един глас, който да ни говори, нямаменужда, имаме си достатъчно.

-Но аз имам нужда от вас.

Исмяташ да седиш нежелан? До кога?

-Не знам. Може би, когато започнеш да се смееш. Смехът ми е помагал винаги. Щепомогне и на теб.

-Така ли? Разсмиваш ме. Това не е истина, може ли да си толкова глупав! До сегаговори толкова… а сега. Леле, ще ме заболи корема от смях.

 Тя не спря да се смее. Повече не го видя.Повече не чу гласа му. Оглуша и ослепя.