Чувствам се красиво

Коледа е :)

А аз се чувствам красиво, изпълнена с нежност и мислеща за хубави мигове. Дядо Коледа ми подари медальон на Света Богородица,  който да ме пази през годините. Сложих го на шията си и изведнъж се почувствах особено... Невероятно усещане на спокойствие и радост. Сякаш наистина има сила, която закриля и пази сърцата, вярващи в нея. Всъщност аз знам че е така :)

По Коледа всичките ми приятели (които все още са в BG ) се прибират в Димитровград. Само като си помисля , че всички са си тук и нещо ме стиска за гърлото... На Нова година няма да мога да съм с тях. Иначе винаги бяхме заедно, но от миналата година празнувам с Кирил и неговата компания. Последната година липсата на Милен ме натъжаваше толкова много, че исках да съм по-далеч от хората, които ми напомнят за него. Миленски с усмихнатите очи трябваше да е с нас още дълго ... но го нямаше и всеки намери начин да удави тази мъка. Моят начин беше да се скрия и да отрека тази липса. Беше най-лошата Нова година в живота ми...

Ето пак заговорих за това, а се бях зарекла, че няма. Трябва да се усмихвам, да задържа безценните мигове, да се радвам. Трябва да обичам тези , които са с мен още повече, заради тези, които вече ги няма. Които ми липсват всяка секунда. И ги обичам ... и ...

Весела Коледа.