"Човекът и живота"

Човекът и животът

Животът си върви и колелото на живота бавно се върти. Човек трябва да е способен (благодарение на уравновесеността си) да остави някое неприятно събитие да се "плъзне" по него. А що се отнася до приятното събитие, то трябва само да бъде използвано. Използването му обаче за добро или лошо зависи единствено от прозорливостта ни! Често пъти тези, които са неспособни да използват дадено обстоятелство, са психически "затворници" - това са хората, които страдат от вътрешни отклонения. Животът не е нито справедлив, нито несправедлив. Той не е нито добър, нито сляп. Това са неща, измислени от хората. Животът е това, което е: защо искаме да е добър или сляп?
Животът е логичен. Той тече като спокойна река, по която се носят лодките, натоварени с хора. Цялата работа се състои в това да разберем дали лодката ни не пропуска вода. Това е задължението на възпитателите, на лекарите и на психолозите.

Още по темата

Нещо малко за промяната BgLOG.net · 02.09.2009 · DianaIlieva Животът ми като че ли върви твърде бързо. Вчера видях стар приятел – много добър приятел, с който някога споделях мислите си. В косата му се просветваше широк бял кичур, раменете му сякаш се бяха привели, изобщо целият сякаш се беше смалил. Не съм усетила кога са минал… Николай Заяков Поезия · 05.05.2006 · skyman Николай Заяков* * *Не се съмнявам, само мисля.Сравнявам стойност и цена.Пред благородството на рискадребнеят власт и имена.Животът дотъкмява всичко.Живей, додето имаш цел.Дори да си поет отличен,надявай реднишки шинел.И ти си поданик на Троя.И ти си сляп и самоук.Когат… Ааааа, това ли билоооо...? BgLOG.net · 06.11.2007 · zefira ...и сме станали безразлични. А смъртта ни застига тогава, когато единствената битка в живота ни е тази, със собствената ни старост. Това е формулата за дълъг живот - непрестанната битка. Докато си на бойното поле, смъртта не те застига. Да но те застига апатията, умората,...

Животът изглежда безмилостен за потиснатите, слабите, болните. Често пъти, вместо да се стремят да разкъсат мъглата, те затъват в неудачата. Повтарят същото действие, без да се запитат защо са се провалили и какви начини да приложат, за да предотвратят нов неуспех. Започват пак сражението със същите оръжия, което е безсмислено. Естествено е при такова положение да се провалят. Те упорстват и пак прибягват до същите средства, вместо да се запитат дали постъпката им е уместна, дали са я преценили правилно и дали оръжията им не са се покрили с ръжда...
Нови опити, нови неуспехи. Човешката машина се задейства, върти се на бързи обороти, моторът се дави... Човек затъва все по-дълбоко, струва му се, че лошият късмет го преследва, а не се замисля дори дали вечният неуспех не се дължи на някакво вътрешно блокиране.
Както казах вече, човек преценява обстоятелствата през собственото си състояние, подобно на радиоприемник, който лови само вълните, на които е настроен. Тогава негов дълг е да поправи радиоапарата и да смени повредените части.
Безполезно е да се гневим на живота, трябва само да се стараем най-пълно да го използваме. Животът няма очи да вижда, нито уши да чува. Но ако поради стеснен взор човек е заслепен, той ще се сблъска с обстоятелствата и ще си счупи главата.
Няма смисъл да проклинаме живота. За да се боря, трябва да виждам противника си. В противен случай предварително съм победен. Ако съм силен, уравновесен, адаптирането ми към външния свят е за мен детска игра. Това се нарича вътрешна сполука. При провал ще имам насреща си познат и видим противник, противник, когото ще се постарая да направя още по-силен. И така ще установя, че често пъти този противник не е никой друг, а самият аз...