Четири неразбиращи очи
Кученца две,изхвърлени от своя дом
в този безсърдечен свят от човешки ръце.
Питат със своите тъжни,гладни, уплашени очи:
Виновни ли сме ние,че бог така е решил,
в света ви да се появим.
Нима в него няма място за два живота,кучешки дори
или може би виждате вината си във нашите очи,
а казвате за нас,че сме ви приятели най-добри.
Нима приятел изхвърля се така,
без да остане в душата ви ,поне мъничко тъга.
А мама вързана на двора,не успя и с лапа да ни погали
за сбогом дори,
а само ни гледаше мило със своите
безпомощни, тъжни очи.
Този пост,трябваша да бъде за мама кучка,ама както казва
Eowyn,де го чукаш,де се пука.Ама като се сетя за очите й в които имаше молба да не й пречат да изпълни майчинският си дълг,любов към кученцата й ,притеснение от това,че посред зима беше изкопала нещо като колибка под един храст и всякакви думи се изпаряват от главата ми
Надявам се,сега вече да е станало ясно какво съм имал предвид под булки клас 4
На нас ни изглеждат смешни разпоредбите на ЕС за милостиво отношение към крави и прасета.
Но всеки убиец, който разфасова трупове, е бил дете, което е измъчвало животни. Психолозите казват, че може да се каже много за личността на човека, като се погледне начина, по който се отнася към животните.
Пред нас са историите,които разказват Кучетата…
……Способът на хората.Простият способ-отрова,каза си Дженкинс.Най-простият.
Само че беше нужна химия,а кучетата не познаваха химията.
Само ,че бе нужно да се убива,а убийствата бяха прекратени.
Не убиват дори бълхите, а те не дават покой на кучетата….
….От пет хиляди години,не е имало никакво убийство.Мисълта за него е била заличена от умовете на всичко живо.
И така е по-добре,каза си той-По-добре е да загубиш един свят,отколкото да се върнеш към убийството.”
откъси от “Градът” на Клифърд Саймък
Извинявам се,но не можах да се сдържа да не го цитирам